Темата за търсенето на истинското призвание води началото си от древни времена. Хората от хилядолетия се питат какъв е смисълът на живота.
„Причината да се разочароваме от себе си е в това, че в дълбините на душата си таим някаква представа – една предварителна представа за това, което бихме могли да бъдем, ако е възможно да бъдем.“ Софи учител Пир Вилаят Хан
Този цитат се отнася за чувството, което всички понякога изпитваме. За някои хора то става почти неизменно – тревожно разочарование от самия себе си. Това чувство по същество е сенчестата страна на вътрешната ни представа за потенциала и възможностите ни(позитивната сянка). Ние усещаме, че има нещо повече, което бихме могли да бъдем. Това нещо е дълбоко свързано с призванието ни – с целата на душата ни. Веднъж предусетили интуитивно, че то е там, че живее в нас, тогава не можем никога да бъдем напълно доволни от себе си или от живота си, до като не го срещнем и изявим.
Страх от собственото величие или бягство от съдбата
„Със сигурност за повечето от нас е възможно да сме по-велики, отколкото сме в действителност. Всички имаме неизползван или недоразвит потенциал. Със сигурност е вярно, че мнозина от нас се опитват да избягат от призванието си по рождение… Ето защо твърде често бягаме от отговорност, наложени ни или предложени от природата, от съдбата, а понякога от случая.“ Ейбрахам Маслоу, Из „Далечните предели на човешката природа“
Ейбрахам Маслоу описва онова, което можем да приемем за сенчестата страна на призванието. Имаме склонност да отстъпим назад, когато нашето най-дълбоко призвание на призове. Не сме сигурни дали наистина го искаме и или не вярваме, че притежаваме потенциала за това. Може да си мислим, че навярно на другиго е отредено да изпълни това, което се чувстваме призвани да направим – точно както Йона в библейската история. Той бил призван да от Бог да отиде и да предупреди жителите на Ниневия, че ще ги сполети разрушение и гибел, ако не променят начина си на живот. (Йоана 1:1 -2). Но избягал от призванието си и впоследствие бил погълнат от кит, когато го изхвърлили зад борда на кораба, с който искал да избяга. Не сме ли изпитвали всичко в някаква степен така наречения „комплекс на Йоана“, както го нарича психологът Ейбрахам Маслоу – да се опитваме да избягаме от това, което духовното ни призвание изисква от нас.
Как Същността направлява живота ни
„Цялата езотерика учи, че за да се възвисиш, трябва да се спуснеш надолу, и никой не разбира какво означава това: за да получиш повече, трябва да слезеш надолу, а за да получиш по-малко вървиш по същия път, по който си вървял. Твоята Същност направлява живота ти. Ако в настоящето нямаш нищо, което да те удовлетворява напълно, това е заради състоянието на твоята Същност, и ти никога няма да получиш това, каквото искаш, докато твоята Същност е настроена на тази дължина на вълната. Ти трябва да се промениш, за да получиш нови влияния, а да промениш себе си винаги означава „да се избавиш от себе си“.
Ако се опиташ да израснеш такъв какъвто си, само ще станеш по-лош, от колкото си в момента. Развитието на истинската Воля се състои в това да изпиташ нови влияния. „
Този цитат е малко по-сложен и е взет от трудовите на д-р Морис Никол, психиатър и автор на много книги по трансперсонална психология. Авторът ни подсказва, че всеки такъв, какъвто е – има един по-дълбок пласт, който можем да наречем наша Същност. Но в по-голямата част от ежедневието ни животът произтича от нашия по-обикновен личностен Аз, „такъв какъвто е“.
И ако се стремим да се извисим до по-висшия си призив, идващ от Същността, парадоксално трябва да се гмурнем, надолу, преди да тръгнем нагоре. Като старата поговорка, че нещата трябва да се влошат, преди да се подобрят. Слизането надолу обаче изисква кураж и вяра, защото обикновено предпочитаме и търсим бързи резултати от всяко усилие за самоусъвършенстване. Никол просто ни предупреждава, че когато се захващаме с тази задача… ни чака тежка и понякога смущаваща работа, щом започнем да опознаваме себе си по-дълбоко.
До голяма степен светът сега се крепи на баланса. Разделението между хората и климатичните промени са две еднакво сериозни заплахи, които имат потенциала да са толкова апокалиптични, колкото всичко, което Кейси представя в предсказанията си за промените на земята – предвиждания, които сякаш никога няма да се сбъднат. Но плашещата истина е, че нещата в света не могат да продължават по същия начин както досега. Със сигурност ни предстоят някои големи промени. И ако искаме да намерим благотворен начин да достигнем до нов световен ред – тогава имаме нужда от хиляди, дори милиони хора, които да се събудят за своето призвание.
Из въведението към книгата на Марк Търсън – „Как да открием призванието на душата си“
