Темата за търсенето на истинското призвание води началото си от древни времена. Хората от хилядолетия се питат какъв е смисълът на живота.
- „Причината да се разочароваме от себе си е в това, че в дълбините на душата си таим представа – една предварителна представа за това, което бихме могли да бъдем, ако е възможно да бъдем“ -Софи учител Пир Вилаят Хан в лекция
Това е чувството, което всички понякога изпитваме. За някои хора то става почти неизменно -тревожно разочарование от самия себе си. Това чувство е по същество сенчестата страна на вътрешната ни представа за потенциала и възможностите ни. Усещаме, че има нещо повече, което бихме могли да бъдем. Това нещо е дълбоко свързано с призванието – с целта на душата ни. Веднъж предусетили интуитивно, че то е там, че живее у нас, тогава не можем да бъдем никога напълно доволни от себе си или от живота си, докато не го срещнем и изявим.
- „Всички имаме неизползван и недоразвит потенциал. Мнозина от нас се опитват да избягат от призванието си по рождение… Ето защо твърде често бягаме от отговорности, наложени или по-скоро предложени от природата, от съдбата, а понякога и от случая, точно както Йона се опитвал напразно да избяга от съдбата си. “ Из далечните предели на човешката природа“, Ебрахам Маслоу
Имаме склонност да отстъпваме назад, когато нашето най-дълбоко призвание ни призове. Не сме сигурни, че наистина го искаме. Не сме ли изпитвали всички в някаква степен така наречения „комплекс на Йона“, както го нарича психологът Маслоу – да се опитаме да избягаме от това, което духовното ни призвание изисква от нас.
- „Цялата езотерика учи, че за да се възвисиш, трябва да се спуснеш надолу. Какво означава това: за да получиш повече, трябва да слезнеш надолу, а да получиш по-малко, вървиш по същия път, по който винаги си вървял – твоята Същност направлява живота ти. Ако в настоящето нямаш нищо, което да те удовлетворява напълно, това е заради състоянието на твоята Същност и никога няма да получиш това, което искаш, докато твоята Същност е настроена на тази дължина на вълната. “ Из трудовете на д-р Морис Никол, психиатър и автор на много книги по трансперсонална психология
Този цитат подсказва, че всеки – такъв какъвто е – има един по-дълбок пласт, който можем да наречем наша същност. По голямата част обаче от ежедневния ни живот произтича от нашия по-обикновен личностен аз „такъв, какъвто е“. И ако се стремин да се извисим до по-висшия си призив, идващ от Същността, парадоксално е трябва да се гмурнем надолу, преди да се устремим нагоре.
Това е малко като поговорката, че нещата трябва да се влошат, преди да се подобрят 🙂 Нужно е да слезнем на надолу, в тъмнината на вътрешния ни свят, а за това се изиска кураж и вяра. Все предпочитаме да получим бързи резултати от всяко усилие за самоусъвършенстване… Никол просто ни предупреждава, когато се захващаме с тази задача: чака ни нелека, а понякога и малко смущаваща работа, щом започнем да опознаваме себе си малко по-дълбоко.
Из „Как да открием призванието на душата си“, Марк Търсън
