Преди много време, високо в небето, брат и сестра живееха в светла, уютна хижа. Момчето се казваше Ден, момичето беше Нощ. Те живееха заедно и щастливо. Денят дойде при хората със Слънце, Нощ с Ясна Луна. И двете донесоха мир и радост в света на хората.
Но един ден Тъмнината се спусна върху земята, поглъщайки всичко наоколо, създавайки хаос. Нито ясната луна, нито червеното слънце можеха да пробият мрака до хората със своята светлина. Тогава Ден и Нощ решиха да се отърват от Мрака веднъж завинаги, предизвиквайки го на дуел. Не беше толкова лесно. За да преодолее Тъмнината или да бъде равна на нея, е била необходима магия. Ясната Луна отиде до най-отдалечените си владения, където в огромна голяма кошница събра най-ярките и трайни звезди, от които Червеното слънце направи две остриета, като скандира над тях три пъти заклинанието: „В името на светлината, добротата и любов! “ След това остриетата бяха дадени на Ден и Нощ. Времето за битка дойде
В тежкия и труден двубой Ден и Нощ се събраха срещу Тъмнината. Колко време е продължило, никой не знае, но в „Небесни приказки“, книга, която някога е била написана на Изток, се казва, че борбата е продължила, докато светът отново не е излязъл от хаоса. Дали е вярно или не, никой не може да каже със сигурност. Ден и Нощ бяха толкова изтощени, че не остана сила да държи оръжие. Но си струва да им отдадете дължимото – Тъмнината също беше доста изтощена. В тази битка нямаше победители или победени. Това не може да продължи по-нататък. И противоположните страни решиха да постигнат взаимно споразумение, според което Тъмнината напуска света и се укрива дълбоко в недрата на земята, докато човешкият свят не потъне в омраза, гняв, войни. Тогава Тъмнината като пълноценна любовница, разперила крила, отново ще погълне света. Такова беше споразумението. Вярно, имаше още един момент, който се занимаваше с деня и нощта.
Щом споразумението бъде постигнато, проклятието на Тъмнината падна върху тях и никога повече брат и сестра няма да бъдат заедно завинаги. Ден и Нощ се спогледаха ръка за ръка.
– Дръж се, сестричко, не плачи, ние вече не сме деца и трябва да приемем това, иначе всичко беше напразно, – каза Ден.
– Не плача, – отговори Нощта, – просто ми липсваше вече, братко.
– Време е . – Тъмнината се усмихна и изчезна. На земята царувал мир.
Отдавна, високо в небето, хижата, в която живееха Денят и Нощта, беше празна. Никой от тях нямаше желание да бъде в него, това напомняше за миналото … Денят следваше нощта, Нощта променяше деня, те, както и преди, радваха хората, за които сякаш всичко беше същото. Само Червеното слънце и Ясната луна виждаха дълбока тъга в очите на брат и сестра.
– И какво ще правим? – попита Луната при Слънцето.
– Не знам, искам ден и нощ да се срещнат – отговори Съни с въздишка.
– Наистина ли няма начин да им помогнете? – попита отново Месецът.
– Веднага щом Тъмнината ги раздели, аз таях надеждата да спася Ден и Нощ. Където не съм бил, какви простори не съм покрил, но не намерих отговори, докато не срещнах един старец от Изтока, който ми разказа една легенда, укрепвайки надеждата ми за спасението на Ден и Нощ.
– Каква е легендата? Не го подвеждайте, кажете ми – попита ясният месец.
– Далеч, далеч на север, където небето се среща със земята, където ние с вас почти не гледаме, в древни времена, още преди създаването на света, е имало трима мъдреци, които са притежавали тайни знания. Те бяха силни, мъдри и проницателни. Те оставиха знанията си за потомците, до по-добри времена, като ги запечатаха във „Великата вълшебна книга“, която скриха далеч от злото. В тази книга можете да намерите отговори на всякакви въпроси. Никой не знае къде е скрита книгата – отговори слънцето и, присвивайки очи, внимателно погледна Луната и се усмихна.
– Виждам, че изневеряваш, Кросно Съни – отвърна Месецът, клатейки глава.
– Никога няма по-добро място за скриване на нещо на очите, а? – Слънцето попита Месеца, какво ядоса последния.
– Спрете да говорите на гатанки или ще се обидя!
– В същата легенда се казва, че книгата е скрита там, където се вижда светлината на най-близкия приятел на земята, който непрекъснато се намесва в часовника, чието истинско лице е скрито от човешките очи и никога не е видимо за тях. .
– Какви са тези глупости? – изненадан беше Месецът.
– Не прекъсвайте. Всичко е много просто. Вие сте сателит на земята, непрекъснато се прераждате в луната, чиято обратна страна не се вижда от земята. Във всеки от нас има светли и тъмни страни. Книгата е скрита във вас – завърши историята Слънцето, издиша и се разнесе широко в доволна усмивка. Настъпи пауза, след което Месецът попита – Сериозно ли говорите?
– Абсолютно, – отговори Съни.
– Защо не знам нищо за това? – продължи да задава въпроси месец.
– По-надежден е “, беше краткият отговор.
– Да кажем, но как да изтеглите книга?
– Имаме нужда от заклинание, разберете заклинанието, отворете книгата – отговори замислено Съни.
– А вашият старец, който ви посвети толкова дълбоко на легендите на древните, не случайно знае заклинанието или къде да го намери и прочете? – попита ясният месец.
– Просто си страхотна! Веднага ще побързам при него – възкликна радостно Съни и напусна Месеца.
– Поздравявам те, най-старият от човешкия род, – Слънцето поздрави избрания си събеседник, който беше на най-високата планина, присвивайки му очи, затопляйки костите.
– И аз те поздравявам, Червено слънце – отговори мъдрецът с уважение.
– Имам нужда от вашата помощ, – продължи разговорът Слънцето, – ако знаете отговора на въпроса ми, помилвайте, разкрийте тайни, кажете ми. Това е много важно не само за мен.
На това старецът кимна със сивата си глава, прокара ръка по дългата си буйна брада, завъртя мустаците си и отговори, –
– Знам за мъката на Ден и Нощ. Знаех, че първата ни среща не беше случайна, знаех, че ще дойдете при мен отново и ще попитате за „Великата книга” с тайните знания на древните. Моят отговор е, че човек не се нуждае от заклинания, този, който безкористно помага на другите, който цени приятелството. Трябва само да затворите очи, да се концентрирате, да си представите за кого искате да отворите книгата, да докоснете месеца и ако мислите ви са чисти, тогава самата книга ще ви разкрие своите тайни.
Слънцето благодари на стареца за помощта, поклони се до пояса и побърза да разкаже всичко на Луната. Оставаше и двамата да изчакат пълнолунието.Всичко се случи, както беше предсказал старецът. Когато Червеното слънце защити Луната, прегърна го здраво, светлината се спусна към тях, тайните знания бяха разкрити. И беше написано във въздуха със син пламък: „Нека заклинанието на Тъмнината да падне повече от веднъж и сърцата на страдащите да бъдат многократно утешавани след сто години и за няколко минути погледът им ще се срещне, ако има такива които са готови да се жертват заради приятелството, за да спасят другарите си … „.
Когато пламъците заглъхнаха, книгата отново изчезна и Луната възвърна обичайната си форма на Ясното на месеца. Всичко вече беше назад …
– Те все още имат малко време за срещи – каза Луната на Слънцето, отпи глътка ароматен ориенталски чай и се възхити на отражението си в самовара.
– Направихме всичко, което можахме – каза Красно Солнишко и добави, след като захапа волана, – почти веднъж на две години, Ден и Нощ ще се срещат, макар и за няколко минути, но все пак се срещат и това е по-добре от нищо!
– Много по-добре – съгласи се Месецът …
Погледите им се срещнаха, те плачеха горчиво от щастие, от момента на срещата. Нощта, тъгата, задържана в сърцето по-рано, разцъфна. Денят е по-хубав. Те се прегърнаха и след това, хванати за ръце, през цялото време, отредено им за срещата, се гледаха в очите.
– Толкова те чаках, толкова много ми липсваше, – прочетох Ден в очите на Нощта.
– А аз ти, скъпа моя – прочетох в очите на брат ми Нощ.
По това запомнящо се време дори пролетта дойде при хората по-рано от обикновено и не беше нито по-весела, нито по-топла, нито по-красива …
Януари 2013 г.
Михаил и Любов Громов
Източник: https://kato.koshachek.com/articles/den-i-noshh-prikazka.html
