Полетата бяха сухи и напукани от липсата на дъжд. Избледнели и пожълтели листа висяха тежко от клоните. Тревата изчезна от поляните. Напрегнати и нервни хора гледаха към небето, което им напомняше кобалтово син кристал. Следващите седмици ставаха все по-горещи. От месеци не е имало и капка дъжд. Селският енорийски свещеник организира специални молитви на площада пред църквата, за да измоли благодатта на дъжда.
В уречения час площадът се изпълни с нетърпеливи, но обнадеждени хора. Мнозина донесоха със себе си предмети, за да свидетелстват за вярата си. Енорийският свещеник разглеждаше с възхищение Библиите, кръстовете и броениците. Но не можеше да откъсне очи от малкото момиченце, седнало с достойнство на първия ред. Тя държеше червен чадър в скута си.
„Да се молиш означава да призоваваш за дъжд, да вярваш означава да носиш чадър.“ Бруно Фереро
Където и да отидете – вземете чадър и дъждът ще ви намери 🙂
С обич: 💜AYA
