Имало преди много години ябълково дърво…
Едно малко момче обичало да си играе около него . Катерело се до върха, хапвало от ябълките , почивало си под сянката му. То обичало дървото и дървото обичало момчето да идва при него. Минали години , детето пораснало и вече не идвало често.
Един ден отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
– Ела да си поиграеш с мен – казало дървото.
– Аз вече не съм дете и не си играя с дървета – отговорил тинейджърът.- Искам играчки, а за тях ми трябват пари.
– Съжалявам , но не мога да ти дам пари . Ако искаш , можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари .
Младежът се оживил. Обрал всичките ябълки и бил щастлив . А после дълго време не се върнал. Дървото останало тъжно и самотно. Един ден момчето , вече съвсем пораснало, дошло отново . Дървото се зарадвало от сърце .
– Ела да играем.
– Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща. Можеш ли да ми помогнеш?
– Съжалявам, аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за да си направиш свой дом .
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал. После дълго време не се появил. Дървото си стояло самотно и тъжно.
Човекът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
– Ела да си играем !
– Остарявам. Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?
– Използвай ствола ми , за да си направиш лодка ! С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив!
И такa, мъжът отсякъл дървото , за да си направи лодка . Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл след много години.
– Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за тебе. Ябълките ми свършиха …
– Няма пролем, аз и без това нямам зъби да ги ям.
– Нямам и стъбло, по което да се катериш.
– Твърде съм стар за това.
– Наистина нищо не мога да ти дам. Само един пън ми остана – казало дървото със сълзи на очи.
– Нищо н ми трябва . Искам само място , където да си почина . Уморих се след толкова години.
– Добре! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Това всъщност е историята на всеки от нас .
Дървото са нашите родители.
Когато сме малки , ние обичаме да си играем с мама и татко. После порастваме и ги напускаме.
Идваме при тях само когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи.
Може би си мислим, че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителите си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко , което правят за нас, едва когато вече е късно ….
