Имало едно време… има и сега едно вълшебно птиче… с прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.
Красива млада жена видяла птичето… Наблюдавала полета с удивление, сърцето ѝ биело по-бързо, очите и блестели от любов и вълнение. Помолила го да полетят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го.
Тогава и хрумнала следната мисъл:
- „Ами ако то поиска да види далечните планини и не се върне повече при мен?“
Жената се изплашила, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. Изведнъж усетила тъга, завиждала на птичето за способността му да лети.
Почувствала се самотна. Тогава решила:
- „Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никога повече няма да отлети.“
Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено завинаги в клетка. По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта и и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали: „Ти имаш всичко…“
Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него. А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жената престанала да му обръща внимание, сещала се за него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.
Един прекрасен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато си спомняла. Но не за дните, когато било при нея в клетката, а само за деня, в който го видяла за пръв път да лети доволно сред облаците. Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота.
Без птичето животът загубил за нея всякакъв смисъл и скоро Смъртта почукала на вратата ѝ:
- „Защо си дошла?“ – попитала тя Смъртта.
„За да те отведа при него и за да можете да летите отново заедно в небесата – отвърнала Смъртта. – Ако го беше оставила да отлита и пак да се завръща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш. Сега ти се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново.„
- Изображение: https://www.pinterest.com
