„Да знаеш нещо, но да не го правиш, означава, че не знаеш. Да научиш нещо и да не го направиш означава, че не си го научил. Да разбереш нещо и да не го направиш означава, че не си го разбрал. Само в правенето, в прилагането на придобитото знание и разбиране, те се интернализират.“
Стивън Кови
Принципът, наречен „синхроничност“( Принципът на синхроничността) е концепция, формулираща диаметрално противоположен възглед от този на причинността. Тъй като последната е просто статистическа, но не и абсолютна истина, тя е нещо като работна хипотеза за начина, по който събитията произлизат едно от друго, докато синхроничността приема, че съвпадението на събитията във времето и пространството означава нещо повече от чиста случайност, а именно – особена взаимозависимост на обективните събития както помежду им, така и със субективните (психическите) състояния на наблюдателя или наблюдателите.“ (Юнг, изпредисловието на „Идзин – книга на промените“)
Това, което ние интуитивно сме разбрали от живота, а именно че няма нищо случайно, е формулирано от създателя на аналитичната психология – швейцарският психиатър и психотерапевт Карл Густав Юнг, в понятието „принцип на синхроничността“. Според Юнг съвпаденията във времето и пространството са нещо повече от случайност и отразяват как несъзнаваното работи и осъществява взаимовръзката между различни нива на нашата психична цялост.
Мериън Уилямсън определя човешкия ум като Божият олтар и според нея „да „оскверним олтара“ означава да го напълним с мисли без любов. Ошо казва, че реалността зависи от твоите очи и затова: „промени очите и реалността ще се промени“. Дон Мигел Руис говори за „паразитът в нашите умове“, който са всичките тези „лъжи, в които вярваме“, водещи до осъждане и самоосъждане – затова решението е да сключим нови споразумения със себе си, основани на истина, т.е. на любов. Байрън Кейти пише, че „Реалността винаги е по-благосклонна, отколкото историята, която измисляме за нея“ и създава метод, посветен на изследване на истинността на мислите, наречен Работата.
Живеем във времена, в които все повече хора чувстват неудовлетворение и си задават въпроса дали има Нещо повече, дали може По-добре. Отговорът е „Да, може по-добре, и вие можете да го направите.“ Понякога само една прочетена книга или мисъл, която е дошла в точното време за нас, може да ни дадат онова, от което имаме нужда. Но ако не въплътим наученото в живота си, то няма никаква стойност. Никой и нищо извън нас не може да направят това вместо нас.
Познанието за „закона за синхроничността“ подкрепя отвореното възприятие към случайностите в живота ни и ни окуражава да търсим смислови връзки в синхрон със своето вътрешно чувство за правилност. Той е начинът да разбираме желанията на душата ни, както и скритите измерения на ситуацията, в която се намираме. Той ни се „показва“ чрез случайните съвпадения във всекидневието ни, но е отзивчив и към различните гадателски инструменти. Белег на невежество не е, че им се доверяваме, а, че го правим без да се доверяваме на себе си и на субективното си чувство за истинност.
Няма „чиста случайност“. Случайността е „чиста“ само за тези, които са слепи за смисловите връзки между събитията и отричат „психоидната природа на материята“. За тези, които „имат сърца да видят“, картината за света, в който живеем, е много по-голяма, сложна и различна от тази, която виждат очите ни.
Източник: espirited.com,Камелия Хаджийска
