Големите истини огряват душите ни и сега ние знаем: Това, което пулсира в световното развитие е нещо неимоверно красиво. Потопим ли се в неговата красота, в неговото величие, тогава то пуска корени в нас и буйно израства нагоре, надхвърляйки всяко теоретично разбиране.
Какво казва Исус Христос в Евангелието от Лука?
„Излезе сеячът да сее. И когато сееше, едни зърна паднаха покрай пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; други паднаха на камък и като поникнаха изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръните и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха.“
Така стоят нещата и с антропософския светоглед. Към него може да се приложи същото, което казва Исус Христос в тази притча за сеяча. Семето е Царството Божие, Царството Божие , царството на Духа. Това царство трябва да се върне в един активен принцип на Земята. Обаче тук има и хора, носещи в себе си единствено такива душевни сили, които отблъскват духовния светоглед и Царството на Божествено-духовните Същества. Така духовния свят е непрекъснато прогонван, хората го отхвърлят още преди той да е загатнал за себе си.
Думите на Христос днес са валидни и за всичко онова, което Антропософията е призвана да даде на света: то бива отхвърляно – птиците, така да се каже, го изяждат, и в края на краищата не се получава нищо.
Има и друга възможност: душата слуша – било Словото на Исус Христос или Словото на духовната мъдрост – обаче, самата тя не е достатъчно дълбока. Душата разбира, че тези истини са напълно правдоподобни, но всъщност тя не може да се слее с тях. Тя може да повтори, да възпроизведе една и съща мъдрост, но не може да стане едно цяло с нея; прилича на семето, което пада на каменистата почва и не може да порасне.
Третата възможност е, когато семето пада всред тръните: то покълва, но тръните го задушават. С други думи, Христос обяснява, че има хора, чиято душа е пълна с грижите на ежедневието и – макар да са в състояние да разберат духовната истина – те не успяват да постигнат нищо. И днес има души – и то твърде много – които на драго сърце биха рзмислили върху антропософските истини, ако не бяха всевъзможните грижи на ежедневието.
И само малцина са в състояние да разгърнат духовните истини според своята свободна воля, сякаш те са един вид „четвъртото семе„. Това са онези, които започват да усещата антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила.
Из Словото на Рудолф Щайнер, публикувано в „Тайните на нашите времена, скрити в Библията“ -една от безплатно разпостраняваните книги 🙏💜
„Книгите се разпостраняват безплатно, благодарение на даренията на добри хора, подкрепяща инициативата, за да може Учението да пусне корени сред българския народ, предопределен от Бога за важна мисия“ – Теодор Бранимиров Николов (Тео) 🙏💜, работил по книгите през изминалите години.
