Човекът се събужда истински, когато се е наспал. Ако го събудиш по-рано ще е сърдит на теб. И отвратително враждебен и неадекватен за реалността и истината, защото всъщност ще продължава да спи, макар че ще изглежда буден. Вселената е тази, която преценя, кога човекът е готов да пробие с човка черупката на илюзията и да се излюпи за една по-голяма истина за света.
Не мога да съм категорична но предполагам, че е така. Знам само, че в мига, в който осъзнаеш, че живееш сред спящи имаш само два избора – да стъпваш тихо около тях и търпеливо да ги изчакаш да се събудят, или да тръгнеш по света и да търсиш други събудени.
Човекът е създаден, за да споделя с други човеци. И търси себеподобни, търси тези, които вибрират на неговата честото на ума и сърцето му. И те също търсят него… Светът е пълен с хора, които се търсят с душите си, издирват се през времето и пространството и е страшното, че човешкият ум много често застопорява някой буден в оковите на чуждия сън на някой спящ…. Това са хората с огромни бездни вътре в тях.
Да усеща, да чува, да осъзнава какво казва душата, а да се подчиняваш на ума и на моделите му – това бави човека по пътя му. Не му излиза пасианса на събудения, ако не намери сили да тръгне от съюза си с някой спящ. А може би все още не е бил събуден за по-голямата картина, след като е останал окован в категориите на разума и егото си.
Не смея да съдя, нито да слагам етикети. Човекът назидава, Бог -не. Бог чака с любов, събудените да се върнат при него. И не осъжда никой сън, колкото и да е дълъг…
Мария Лалева, из „ПАСИАНСЪТ на АРХАНГЕЛИТЕ“
Снимка на Enrique Meseguer от Pixabay
