Човек живее на земята не веднъж, а три пъти: първият етап от живота му е непрекъснат сън, вторият редуване на заспиване и събуждане, а третият – пробуждане завинаги.
Това са началните редове от философската книга, написана през 1835 г. от самия Густав Фехнер, с изумителното заглавие за времето си – „Живот след смъртта“ (Life After Death)
Трактатът върху пробуждането завинаги продължава така:
„В първия етап човек живее сам в тъмнина, във втория живее свързан, но въпреки това отделен от събратята си в светлината отразена на повърхността на нещата, в третия животът му, вплетен с универсалния Дух… е по висш. В първия етап тялото му се развива от зародиша си, изработвайки органите за втория. Във втория етап психиката се развива от зародиша, изработвайки органите за третия. В третия етап се развива божественият зародиш, който се крие във всяка човешка психика.
Актът на напускането на първият етап и преминаването във втория наричаме Раждане, този на напускането на втория и навлизането в третия – Смърт. Пътят ни от втория до третия не е по-тъмен от този от първия до втория: единият път ни води напред, за да видим света външно, а другият за да го видим вътрешно.“
От тялото през психиката към Духа: трите етапа на израстване на съзнанието, и само когато мъжете и жените умрат за отделния Аз, се събуждат за необятността на универсалния Дух. Това е Фехнеровата истинска философия за живота, психиката, душата и съзнанието, а защо учебниците не си правиха труда да ни кажат това?
Из „Интегрална психология“, Кен Уилбър
Снимка на ThuyHaBich от Pixabay
С обич: 
Красимира Златева
