Съзнателното проектиране на реалност работи, но само в определени параметри и те са различни за всеки в зависимост от степента на отработените (интегрираните) подсъзнателни сенчести аспекти. Каквито и усилия да се полагат, дори и часове наред ежедневно да се визуализира резултатът няма да е желаният, а възможният към момента. Освен че се проектират мисли и емоции, се проектират и вътрешните потиснати и неосъзнати състояния – нашата сянка. Абсолютно вярно е, че панацеята е Любовта. На този етап обаче от еволюцията ни не разполагаме с оптималната ѝ трансформира сила, поради простата причина, че в психологическата ни сянка е блокиран потока Любовта, който не можем да ползваме, докато не бъде интегрирана съответната част от сянката. С други думи -блокирана е част от енергийната ни същност.
Какво означава „интегриране“? Означава първо да осъзнаем и приемем, че в същността ни е налична, както светла, така и тъмна страна. Да се срещнем с тъмната си страна, да се сприятелим с нея, да я прегърнем. Това се случва като наблюдаваме себе си, своите реакции и емоции. Не тези, които харесваме, а онези другите – като критикуване, осъждане, неприемане на другия такъв какъвто е… и други в този спектър. Сянката е интегрирана, когато няма и помен от подобни състояния и е категорично осъзнаването, че за всичко, което ни се случва причината не е в другия или в някакви външни обстоятелства, а е в самите нас. Това е процес на интегриране на фрагментираното его, което към момента е разделено на сянка и персона. Персоната е онази част от егото, с която се идентифицираме или която признаваме за своя. Сянката е другата част от егото, която не се признава от персоната или въобще не се съзнава. Виждаме я в другите. Виждаме неща в другите, които е възможно и въобще да не съществуват като техни характеристики. Привличаме обаче и хора, които притежават такива характеристики, които съответстват на сенчестите ни аспекти. Тук вече говорим за материализирана проекция.
С „ПОЗИТИВНОТО НАСТРОЕНИЕ“ – нещата са доста сходни с идеята за „ПРОЕКТИРАНЕ НА РЕАЛНОСТ“. Решаваме да сме позитивни, за да проектираме положителни събития. И това работи. Но и тук има едно голямо НО…защото нещата не се случват само с добро желание и с усмивка. Вселената отразява не усмивката на лицето ни, а онези потиснати вътрешни състояния. Ако някой ни ядоса, не е въпросът да потиснем и овладеем гнева си или разочарованието си и просто да си сложим усмивката на лицето, а да потърсим вътрешния си аспект, който съответства вибрационно на това, което ни е ядосало. Имаме ли усещането, че ние сме прави, а другият виновен – това е сигурен показател за вътрешни аспекти, които чакат да бъдат видени и интегрирани. Това състояние прекрасно познаваме всички без изключение. След тригодишното ми обучение за Интегрален консултант и фасилитатор в Интегрални констелации… след многото трансформативна работа в посока интегриране на сянката, която съм провела със себе си, все още ми се случва да не приема дадена ситуация или човек не с разбиране, а с осъждане. И тук е момента да проуемеем ролята на Смирението пред факта, че процесът на учене е безкраен. Безусловната Любов и Смирението с неделими.
„Проектирането на реалност“ е добър, но и подвеждащ инструмент. Подвеждащ в смисъл, че човек започва да култивира себе сиусещане за субективни способности, които по принцип са заложени в човека, но това е само потенциал, а не даденост. Това са различни неща. Популярната сентенция, че сме „Богове в развитие“ звучи прекрасно и е вярна, но това не означава, че сме богове. Умът изважда от конекста „богове“, като пропуска „развитие“.
Да, всеки може да се научи да проектира – без значение каква е идеята – „добра“ или “ недобра“. Това е технически инструмент и моралните качества не са от значение. Влияят обаче други качества като постоянство, воля, и някои умения, които обикновено са дефицит при повечето хора. Оказва се, че привидно лесните инструменти въобще не са лесни, защото „вървят“ в комплект с определени условия – набор от човешки качества и вътрешни състояния. И можем само да благодарим на Бога за този факт. Само си представете, какво би се случило ако всичките ни желания и мисли се материализират, имайки предвид нивото на колективното ни съзнание.
В какво се състои „светлата“ и „тъмната“ страна на това съзнателно проектиране. И двете присъстват поради дуалната характеристика на света ни. Като технически инструмент… няма как да е „светлата“ страна, защото е технически възможно в някаква степен да се проектира нещо с недобра идея. За това има „бяла“, има и „черна“ магия, ако говорим за онези другите магии, но и там в основата стои проектиране с някаква технология.
Кой тогава е „светлият“ аспект на този инструмент?
Капанът е не в „съзнателното проектиране“ само по себе си, а в ползването на тази ни способност като инструмент. Това би могло сериозно да ни отклони от еволюционния ни път ако си фиксираме вниманието само в това, ако разчитаме само на него или ако го ползваме неразумно. Проектирането на реалност към момента се случва на подсъзнателно ниво. И не е важно дали ще усвоим техниките, за да проектираме съзнателно някакъв аспект от реалността ни, по-важното какво проектираме подсъзнателно. С интегрирането на сянката съответно ще се проектират светлите ни аспекти от същността ни и обективната реалност ще променя характеристиките си в тази посока. Без да ни се налага съзнателно да го правим ще се „отключват“ малко по-малко и способностите ни за съзнателно проектиране в съответствие със степента на еволюцията на съзнанието, лична глобална отговорност, зачитане на Всемирните закони… разни други подобни неща.
Това е една съвсем различна перспектива за цялостната концепция относно проектирането на реалност – където не става въпрос за инструмент, а за отключен потенциал следствие духовната ни еволюция.
Няма лошо да се упражняваме в проектиране, стига да не загубим в някой момент представата за реалност и разликата между фантазия и съзнателно проектиране. Каквато и реалност да си сътворим, тя винаги ще е част и от колективната реалност, спазват се определени правили/закони, плащат се сметки, услуги, данъци… т.н.
Човек би могъл да живее да управлява в голяма степен съдбата си, но само ако познава себе си и ако е в съгласие със себе, което означава и с обективната си реалност, и с Бога.
С обич💜 КрасиМира
Изображение: Lucy Campbell, из: https://www.lupiart.com/
