Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне. Ще разберете как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще стане съвършено ясно, че работата по легализацията на педофилията и кръвосмешението ще бъде завършена в Европа в близките години. Както и детската евтаназия впрочем.
Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи се вадят от помийната яма на общественото презрение, измиват се и накрая се закрепват законодателно.
Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в обществото съществува т.нар. прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.
Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие. Аз разбирам как стъпка по стъпка в обществото започва най-напред да се обсъжда нещо неприемливо, после то да го сметне за уместно, а накрая да се примири с новата норма, която да узакони и защити някога немислимото.
Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, тоест идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат един друг.
Достатъчно ли е ужасен примерът?
За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон се нарича „Немислимото“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.
Технологията
Още веднъж ще повторя, че Овертон описва технологията, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не формулира свои идеи по някакъв начин – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия, изпълнението на която неизменно води към желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешкото общество такава технология може да бъде ефективна като термоядрен заряд.
Колко смело е това!
Темата за канибализма засега все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Да се разсъждава върху нея е нежелателно както в пресата, а още по-малко в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на немислимото в областта на радикалното.
Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?
За учените е нормално да говорят за всичко – за тях няма забранени теми, те са длъжни да изучават всичко. И при това положение няма пречка да свикаме етноложки симпозиум на тема „Екзотичните обреди на племената в Полинезия“. Да обсъдим на него историята на предмета, да го въведем в научен оборот и да стигнем до факта на авторитетни изказвания за канибализма.
Виждате, че за людоедството, оказва се, може да поговорим като предмет, като обект и да останем в предела на научната респектобилност.
Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова.
Едновременно с псевдонаучните дебати непременно трябва да се появи някакво „Общество на радикалните канибали“. И нека то да бъде представено само в интернет – радикалните канибали непременно ще бъдат забелязани и цитирани във всички заинтересувани медии.
Първо, това е още една възможност за изказвания. И второ, шокиращите отрепки на специалния генезис са нужни за създаване образа на радикалното плашило. Тези ще бъдат „лошите канибали“ срещу другите плашила – „фашисти, призоваващи онези да бъдат изгаряни на клада“. Но за плашилата по-късно. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това, какво мислят за людоедството британските учени и някои радикални мошеници от най-различно естество.
Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, разрушена е еднозначността на проблема – създадени са „нюанси на сивото“.
Защо не?
Следващото движение на Прозореца е по-далечно и превежда темата за канибализма от радикалния сектор в областта на възможното. На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието? За канибализма. Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик и лицемер. Осъждайки фанатизма, непременно трябва да измислим за канибализма елегантно название. За да не посмеят всякакви фашисти да лепят на инакомислещите етикети с буквата „к“.
Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име.
Няма повече канибализъм
Сега това нещо се нарича примерно антропофагия. Но и този термин скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение за оскърбително. Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание, да се лишат идеологическите противници от езика. Канибализмът няма да е антропофагия, той ще се нарича вече антропофилия, както престъпникът сменя фамилията си и паспорта.
Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното – легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като „доказателство“, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.
„Спомняте ли си легендата за самоотвержената майка, напоила с кръвта си умиращото си от жажда дете?“
„А историите на античните богове, изяждащи всичко наред – у римляните това си е било в реда на нещата!“
„Е, ами при много по-близките ни християни, там с антропофилията съвсем всичко е наред! Те до ден днешен ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие да не би да обвинявате в това християнската църква? Ама кои сте вие, да ви вземат дяволите?“
Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Поне в някой отделен случай и в определен исторически момент.
Така и трябва
След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.
Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.
„Желанието да се ядат хора е генетически заложено, това е в природата на човека.“
„Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“
„Има хора, които искат да бъдат изядени.“
„Провокират антропофилите!“
„Забраненият плод е най-сладък!“
„Свободният човек има право да решава какво да яде.“
„Не крийте информацията и нека всеки се определи какъв е – антропофил или антропофоб.“
„А дали има в антропофилията опасност? Това не е доказано.“
В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от плашилата – специално с участието на радикалните привърженици и радикалните противници на людоедството.
Реалните противници – тоест нормалните хора, които не искат да остават безразлични към проблема за людоедството – се опитват да се опаковат задно с радикалните плашила и да се запишат при радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образа на откачени психопати – агресивни, фашизоидни хейтъри на антропофилите, призоваващи да се изгарят живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствието в медиите на изброените по-горе представя всички, с изключение на реалните противници на легализацията.
При този сценарий самите т.нар. антропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума“, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността“ осъждат „фашистите от всички цветове и категории“.
„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история от време на време са се изяждали един друг и това е нормално. Сега вече темата за антропофилията може да се преведе от областта на рационалното в категорията на популярното.
Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.
В хубавия смисъл
За популяризацията на темата за канибализма трябва да се поддържа нейното поп съдържание, съчетано с исторически и митологически личности, а по възможност и съвременни медийни персони.
Антропофилията масово прониква в новините и токшоуто. Хора биват изяждани във филми от касети под наем, в текстове на песни и видеоклипове.
Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“
„Нима не знаехте, че един известен композитор –едикой си – е антропофил?“
„А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него дори са го преследвали за това.“
„А колко от тях са ги тикнали в лудницата! Колко милиона са изселили, лишили са от гражданство! Впрочем как ви се струва новият клип на Лейди Гага „Eat me, baby“ („Изяж ме, бейби“)?
На този етап разработката на темата води в топ класациите и започва автономно да се самопроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.
Друг ефективен прийом е същественото за проблема активно да се измества от опериращите с информация (журналисти, водещи в телевизиите, общественици и др.), отрязвайки от дискусиите специалистите.
Затова в момента, когато на всички вече им е станало скучно и обсъждането на проблема отива в задънена улица, се пускат подбрани професионали, които казват: „Господа, в действителност нещата не стоят така. И работата не е в това, а в онова. И трябва да се направи това и това.“ И в същото време се задава специфична посока, едно съвсем тенденциозно движение на Прозореца.
За оправдание на привържениците на легализацията се използват очовечени престъпници, като им се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики.
„Това са креативни хора. Изял жена си и какво?“
„Те искрено обичат своите жертви. Да изядеш, означава да обичаш!“
„Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“
„Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива.“„Тях така са ги възпитали.“
И така нататък… Такъв тип бръщолевене е солта на популярното токшоу.
„Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да я изяде! А тя просто искала да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“
https://glasove.com/
ВАЖНО: Антропофагията (от гръцки: ἄνθρωπος – „човек“ и φαγία – „консумирам“) е канибалска практика на изяждане на хора от хора, т.е. самоизяждането на човешка плът. (https://bg.wikipedia.org/)
Е, на втория етап сме: името се отделя от форма. Следва третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми. И после има само още един…
- Ето и една интресна статия по темата. Да, темата е поставяна вече и в пресата у нас, и не само… в по-цивилизованите страни.
Именувана е: Шведски учен предлага да ядем човешко месо
Копирано от standartnews.com, публикувано на 10 септември, 2019
Професорът от Стокхолмския икономически университет Магнус Содерлунд се изказа в полза на диета, приготвена от човешка плът, пише Ню Йорк Пост, позовавайки се на речта на специалиста пред научен симпозиум в шведската столица. Според него яденето на човешко месо, получено от трупове, би могло да помогне за спасяването на човечеството, ако световната общност се обърне към тази идея. Аргументът на Содерлунд за канибализма станал основна тема по време на дискусията: „Можете ли да си представите как се яде човешка плът?“ „Консервативното“ табу срещу канибализма, казва той, може да се промени с времето, ако хората опитат това ново ястие.“
По-конкретно на събитието беше обсъден въпросът дали канибализмът е решение на проблема с устойчивото изхранване в бъдещето. Попитан по време на интервю след разговора дали е готов лично да опита човешка плът, Содерлунд каза, че е отворен за тази идея.
„Чувствам известна нерешителност, но не съм прекалено консервативен. Бих бил готов поне да го опитам„, каза той.
Ученият предложи и като алтернатива „по-реални“ варианти, като хранене чрез домашни любимци и насекоми.
Отбелязва се, че потенциалната опасност от канибализъм за здравето може да попречи на въвеждането на идеите на професора. Например до 60-те години на миналия век местните жители на Папуа Нова Гвинея практикуват хранене с плът на мъртви хора. Тази практика доведе до епидемия от болестта куру, известна още като „смееща се смърт“. Заболяването се причинява от инфекциозен агент – протеин, открит в засегнатата тъкан на човешкия мозък. (
Няма да им попречи, бързо ще ни спретнат ваксина. Щурците вече излетяха от „Прозореца на Овертон“ и червеите допълзяха и на трапезата ни се озоваха. Наред са домашните ни любимци. После… дано имаме късмет, „Прозорецът да се счупи“ преди да се изядем.
Ще завърша с думите на Джоузеф П. Овертон:
„Но лично ти си длъжен да си останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И което не е по силите на един – ще го направят хората, обединени от общата идея.“
___