През последните години все по-често говорим, пишем за Просветлението. От позицията на егото, като че ли решихме, че това е състояние достижимо единствено за човека, като най-висш биологичен вид на земята, според представите ни. Екхарт Толе… и не само, има различна гледна точка по темата, като започва с посланието на Иисус, да съзерцаваме цветята и тях да се учим как да живеем. Показателна е и легендата за Буда, според която Той провежда „мълчалива“ проповед взирайки се през цялото време в цвете.
Цветята- по-преходни, по-етерни и по-изящни от растенията, от които са възникнали в хода на еволюцията, са се превърнали в своеобразни посланици на едно друго царство… в мост между света на материалните форми и безформието. Те не само излъчват нежен и омайващ аромат, но и носят благоуханието на царството на духа. Ако използваме думата „просветление“ в по-широк от общовъзприетия смисъл, то бихме могли да определим цветята като просветление на растенията.
Но само цветята ли?
Във всяка форма на живот във всяко царство – било то царството на минералите, растенията, животните или хората – може да се каже, че тя „преживявя просветление“. Просветлението обаче се случва изключително рядко и е нещо много повече от чисто еволюционната прогресия: то е разрив в развитието, скок, преминаване към едно друго ниво на Битието, и най-важното – намаляване на материалността.
Нима има нещо по-тежко и по-непроницаемо от една скала, най плътната от всички форми? При все това има скали, които претърпяват промяна на молекулярната си структура, превръщат се в кристали и така стават прозрачни, проникнати от светлината… Някои въглероди, подложени на невъобразимо висока топлина и налягане, се преобразуват в диаманти, някои тежки метали в други скъпоценни камъни.
Повечето влечуги, най-непосредствено зависими от земята, са останали непроменени милиони години. Но сред тях е имало такива, които са се превърнали в птици, отправяйки предизвикателство към гравитацията. Не станаха по-добри в пълзенето и вървенето, просто са преминали отвъд тези начини на придвижване.
От незапомнени времена човешкият Дух е откривал в цветята, птиците, кристалите и скъпоценните камъни… някакво по-особено значение. Подобно на всички останали форми на живота, разбира се и те са временни проявления. По-особеното им значение и причината, поради която хората и до днес сме омайвани от тях, вероятно се дължи на етерното им естество.
В цветето, кристала, скъпоценния камък или птицата – всеки човек може да усети, че има нещо друго, освен чисто материалното съществуване на тази форма, без да знае, че именно поради тази причина е привлечен и привързан към създанието. Поради етерната природа на такива създания, формата им покрива обитаващия в тях Дух в по-малка степен, отколкото при другите. Изключение правят всички новородени същества – бебенца, кученца, котенца т.н. Те са крехки, деликатни, все още невкоренили се в материалното. Излъчват невинност, сладост и красота не от този свят. И с това затрогват дори сравнително нечувствителните хора.
Съзерцавайки осъзнато цвете, кристал или птица, без да ги назоваваме мислено в ума си, това създание се превръща в Прозорец, през който може да надникнем в безформието; вътрешен отвор (колкото и малък да е той) в царството на Духа. Не случайно тези просветлени форми на живот са играли такава важна роля в еволюцията на човешкото съзнание още от най-древни времена. Например: лотосовият цвят е символ на будизма, а една бяла птица – гълъбът символизира Светая Дух в християнството.
Те са подготвили почвата за една по-дълбока промяна на планетарното съзнание, предопределeна да настъпи в човешките същества.
Из „Нова земя„, Екхарт Толе
Снимка:
