„Прошката е ароматът на теменужката, останал върху крака на този, който, който я е стъпкал“. Марк Твен
Едва ли може да се даде по-красиво определение за прошката. Марк Твен е прозрял красотата и дълбочината на процеса на прощаване, съпоставяйки го с аромата на уханната теменужка. Самата дума носи необикновен лиризъм и звучи като прошепване на на нещо съкровено, в тишината на дълбокото осъзнаване на духовна свързаност помежду ни. Само една буква променя смисъла на думата прошка в брошка, красиво украшение, положено близо до сърцето ни.
Темата за прошката е прастара като света. И въпреки това все още нашият вид не е достигнал онова съзнание, в което да вижда другия в себе си. Поради тази причина на нас ни е необходим катарзисът на прошката, който да ни освободи от застоялата енергия на обида, гняв, неразбирането на другия, желанието за отмъщение. Тя развързва възела на на враждата, освобождава ни от привързаността към самосъжалението, дава ни възвишена мъдрост за същността ни, изтъкана от любов и светлина. Лекува дълбоки стари рани, отпечатали своя негативизъм във фините ни тела. Изцелявайки съзнанието и подсъзнанието ни, процесът на прощаване възвръща жизнените сили и енергия, разпиляване в поддържането на остарели представи за конкуренция, противопоставяне и разделение.
Прошката е венецът на съвършеното сливане и искрите на душите ни с божествения океан, където всички осъзнаваме, че сме уникални частици от единното цяло. Приемането и любовта помежду ни е единственият възможен път да постигнем по-високи нива на еволюция. Когато се освободим от задържащите ни енергии, ние сме се изкачили до перспектива на възприемане на реалността, от която виждаме, че не е необходимо да надничаме в „чуждата чинийка“, да се съпоставяме и осъждаме другите, да натрапваме собствения си опит, да поддържаме с енергията си стари контакти, които са изиграли своята роля в живота ни.
В това истинско пречистване осъзнаваме, че най-висшата ни задача в този свят е да изразим уникалния си талант и да го подарим на човечеството. За това са ни нужни свежа енергия в синхрон с новите вибрации, освободена чрез поддържане на пламъка на радостта и екстаза на живота. Жизнената ни сила ще се възвърне и умножи, възпламенена от най – интимният акт на прошката – да простим на себе си.
Автор: Милка Кьосева, Откъс от книгата „Уравнението на живота ни“
Ако желаете да научите повече за “ Уравнението на живота ни“ и какво е решението, свържете се с Милка Кьосева, чрез ФБ https://www.facebook.com/milka.kyoseva , за да си поръчате книгата.
Снимка на JackieLou DL от Pixabay
