Простете това, което не може да бъде забравено!
Понякога в живота преживяваме ситуации, които е трудно да забравим. Тежки обиди или унижения, вещи или дори любими хора, които са ни отнели, наказания, които не сме заслужили, предадена лоялност… Списъкът може да бъде много дълъг.
В тези случаи е разбираемо, че по време на ранните етапи изпитваме огромно разочарование, негодувание и дори гняв. В тези моменти на дълбока болка не можем дори да помислим за възможността да простим това, което смятаме за непростимо. Самата идея за прошка ще генерира незабавно отхвърляне, защото в съзнанието ни човекът, който ни е наранил, ни дължи „дълг“ и ние очакваме той да плати.
Ако обаче храним тези чувства, в крайна сметка ще се нараним много. Не можем да направим грешката да мислим, че когато изпитваме злоба, тази болка по някакъв начин ще се отрази обратно върху човека, който ни е наранил. Много хора смятат, че мразейки своя насилник, те му вредят по някакъв начин. Очевидно това е вярване, което отразява магическо мислене; тоест илюзия без реална основа.
Наистина, таенето на омраза и негодувание е като поглъщане на отрова с надеждата, че някой друг ще умре. Означава да накажем себе си, с тайната надежда, че това наказание по някакъв начин, без да знаем много добре как и кога, ще засегне онези, които са ни наранили. Също поради тази причина неуспехът да простим може само да увеличи нашия дискомфорт.
Прошката като акт на самоосвобождение
Пол Бойс каза, че „прошката не променя миналото, а разширява вашето бъдеще“ . Наистина, да простим означава прекратяване на връзка, която ни вреди, това означава да възвърнем контрола над живота си.
Актът на прощаване променя връзката, започнала с нараняването, пренебрежението или загубата. Когато човек ни нарани, той се промъква в живота ни и заема ума ни. Ако не продължим напред, по определен начин винаги ще бъдем свързани с нашия извършител. Прошката включва прекъсване на динамиката, която подхранва тази връзка.
Следователно прошката е изход от тази транзакционна рамка, която ограничава живота ни. Когато бяхме жертви, ни отнеха силата, но актът на прощаване предполага възстановяването й. Сякаш казвахме: „Ти ме нарани и аз страдах много заради това, но от този момент нататък вече не оказваш никакво влияние върху живота ми“, защото негативните чувства и мисли, които изпитвахме и ни държаха заедно , са изчезнали.
Да простиш не означава да оправдаеш случилото се, а да излезеш от връзката жертва-извършител. Всъщност, въпреки че всички сме съпричастни с жертвите, виктимизацията не е полезна, тъй като в крайна сметка ограничава представата, която имаме за себе си, нашата житейска история и нашето лично богатство. Много хора не са успели да живеят пълноценно, защото винаги са били в ролята на жертви и са отказвали да простят, оставайки закотвени в миналото, заедно с насилника си.
Прощавайте, когато сте готови, но бъдете готови да простите
Прошката отнема време, защото когато има голяма загуба или нараняване, винаги има несигурност, не виждаме ясно какво да правим и не можем да осмислим случилото се. Чувстваме болка, страдание и сме объркани.
Тези емоции са спонтанни и естествени, но рано или късно трябва да приемем случилото се и да се подготвим да простим. Важно е да следим еволюцията на нашето емоционално състояние, защото чувства като гняв, омраза и жажда за отмъщение могат да блокират рационалния ни ум, карайки ни да се идентифицираме с тях.
Тази негативна идентификация има статичен характер, така че емоциите са склонни да стагнират с течение на времето, раната не зараства и ние не можем да гледаме напред, но държим погледа си фиксиран в миналото. В този момент ставаме роби на нещастието и гнева.
Следователно прошката има свой собствен ритъм. Не е нужно да го чупиш. Но също така трябва да сме сигурни, че работим за излекуване на емоционалната рана.
Източник: angolopsicologia.com
Снимка: Istock
Материалът подготви: Красимира Златева
