За „най-голямото престъпление“ във фундаменталната наука за последните сто години е считано фалшифицирането на Менделеевата таблица. Не става дума за подмяна или невярно подреждане на химичните групи, а за заличаването на един-единствен, но много важен, неизучен и нарочно пазен в тайна химичен елемент, наречен „Ефир„.
Той е най-малката съставна част на всички други елементи, по-малък от молекулите, „първотухличката“, от която произлизат атомите. Оригинала на периодичната система руският учен публикува през 1905 г. в учебника „Основи на химията“. Там в нулева група наред с познатите ни инертни газове хелий, неон, криптон и ксенон Менделеев поставя и ефир. Нарича го „нютоний“ в чест на великия Исак Нютон.
Точно той твърдял: „Цялото пространство на Вселената се състои от неуловим газ, без който е невъзможно съществуването на каквото и да е.“ Менделеев също смята, че ефирът е свързващото химията и физиката звено и основен градивен елемент на всемира. В края на ХIХ век руснакът е един от последните световноизвестни учени, отстояващи идеята, че нютоният (ефир, етер) е субстанцията, от която се гради Вселената, и в нея е ключът към разгадаването й.
След преждевременната му смърт Периодичният закон бива умишлено „редактиран“ от световната академична наука. Премахването на ефира налага и промяната, при която инертните газове се обединяват с елементите от осмата група и таблицата придобива вида, в който се изучава сега. Заличаването на нютоний дава възможност на Айнщайн, заимствайки идеите на Анри Пуанкаре, да създаде и наложи специалната си Теория на относителността. Физиците се отказват от понятието „ефир“ и признават електромагнитното поле като самодостатъчен обект, който не се нуждае от допълнителен носител.
С премането на тази теза учените дават приоритет и водеща роля на материята. Така се изключва връзката между явен и неявен ред и хората на науката започват да разглеждат единствено и само „явната“ материална субстанция. От гледна точка на цялостта това е половинчато разбиране.
Големите загадки около променената Менделеева таблица дават храна и на изследователите на трансценденталното и окултното. Какво е ефир?! Според тях това е енергията, която тялото освобождава след смъртта си. Американският психолог Джон Качуба в книгата си „Ловци на привидения“ използва законите на физиката, за да изтъкне, че енергията във Вселената е константна и не може да бъде унищожена, но цялото пространство е
запълнено с невидимото вещество наречено ефир.
Американецът смята, че именно това е енергията, която се освобождава от тялото след смъртта на човека. Джери Василатос в „Изгубените открития“ се занимава с викторианските учени, искали да докажат, че съществува субстанция, изпълваща цялото пространство и материя. Наричали я „ефир“ и й придавали божествен произход.
Алексей Юриевич Золоторев се залавя със задачата да реабилитира оригинала на Менделеевата таблица,подкрепен от силен съюзник. Самият Сталин разпорежда „първородният“ вариант на таблицата да се изобрази като стенна мозайка в музея на Ленинград. Това се случва през 1935 г. и там нулевата група е налице. По същото време обаче в учебниците троцкистите я изрязват.
За съществуването на ефира Золоторев се позовава и на откритията на гениалния учен Никола Тесла. През 1892 г. той конструира резонансен трансформатор, като получава на изхода енергия, многократно по голяма от тази на входа. Когато журналисти го питат как е възможно това, отговаря: „Аз улавям енергията от ефира и я трансформирам в електричество.“
Източник: „Когиталност -Ти Източникът“ , Ивомир Димчев
Още по темата и във видеото на Чоко
I would like to thank you for the efforts you have put in writing this website. Im hoping to view the same high-grade blog posts by you later on as well. In fact, your creative writing abilities has encouraged me to get my own, personal site now 😉
Тhanks!