Съмнението, мисленето и празнотата са три елемента, събрани в едно цяло, образуващи нулевата точка на самото проявление. Това цяло е Нищо, излъчило в себе си двойка противоположни състояния, които като геометрична фигура образуват повърхност. Тази повърхност, зациклена „сама в себе си“, образува цилиндър, който преливайки сам в себе си образува цялостния поток на реализация на едно проявление – енергия с формата на бутилката на клайн. Така от нищото се ражда триизмерна форма чрез естествен кръговрат на движение на потенциала сам в себе си.
Не може да се отговори със сигурност доколко този кръговрат на енергията определя времето в настоящия миг тук и сега, докато сега аз пиша, а сега вие четете, тъй като в нулевата точка всичко е тук е сега. Така възниква въпросът: има ли първопричина, кой е първият импулс и има ли начало… но това са въпроси само за линейния ни ум, в нулевата точка линейност няма. Там линейност, равнинност и триизмерните форми на Бутилката на Клайн в четириизмерното пространство са в един и същи миг и са винаги тук и сега.
Задача за размишление: Пътешественик във времето си купува от магазин за книги -„Трагедията на Хамлет“ от Шекспир. После се връща назад във времето до епохата на кралица Елизабет I. Там се среща с Уилям Шекспир на младини и му подарява книгата. Младежът, търсейки слава и известност, я преписва и издава като собствена творба. Минават стотици години, „Хамлет“ е преведен на много езици, преиздаван е безкрайно и едно от копията се оказва в същия магазин. Пътешественикът във времето отново я купува и подарява на Шекспир, който отново я преписва и т.н. Кой е авторът на знаменитото произведение? 🙂
Сега нека заменим Пътешествника във времето с Потенциал, а подареният екземпляр на книгата с въображение, мечти, цели, стремежи… получаваме реална действителност. В Потенциала всичко е налично, знанието е за тази творба съществува като информация, но не може да бъде описано, ако го няма проявлението, което да го приеме и материализира като творба. Самата информация като такава е налична, но е нужно да има кой да я трансмутира, да я преобрази в реалност. „Гениалните“ открития са точно осъществената връзка на Творението с информационното поле (потенциала) и за да бъде проявена тази информация, е нужно някой да я „запише“. Този „запис“ се осъществява чрез символи – букви, цифри, ноти, йероглифи, рисунки, картини, чертежи…
Като холограмни проявления ние винаги желаем възможности, с които да удовлетворим изборите в ограничения диапазон на самото проявление, като при това използваме целия потенциал на Източника. Идеята е да осъзнаем, че имаме цялото знание и е възможно да го приложим чрез ограничението, за да изпълним локалната задача на самото проявление. Така прибавяме това изследване (преживяване) към общият потенциал.
По-добре да завършим задачата, заради която сме се проявили (краткият път), а не да се проявяваме (прераждаме) безкраен брой пъти, за да решим в крайна сметка същата задача (дългият път). Самозалъгването, че този дълъг път е по-лек и удовлетворява лесно желанията на проявлението, ни води до погрешния извод, че можем да отложим, прескочим и дори да загърбим задачата, която сме си поставили. Ако я нямаше информацията от потенциала, директният път също би довел до грешки – това е все едно да подариш ядрена ракета с червен бутон на малко дете. Кой път да изберем? Всеки път е правилен.
Принципите за развитие и законите на съществуване определят, че когато придобием нови възможности, отговорностите и работата, която е нужно да се свърши, се увеличават. Това изисква и ускоряване на процесите при решаване. И тъй като сме в дуален свят, винаги имаме две основни възможности (полярности), съпроводени от безкрайни вероятности. Фокусирани само върху едната полярност, винаги изпадаме в крайности. Затова идеята е да приемем съществуването и на двете полярности. Когато ползваме едновременно и двете но с общата посока на отдаденост към другите, имаме възможност да ускорим движението по пътя и да го направим по възможно най-краткия начин – права линия. Когато се фиксираме върху „сигурността“ на собствената си опитност, пропускаме информацията от Източника и работим на принципа „опит-грешка“, докато постигнем знанията и чак тогава прилагаме директния подход. Това ни прави колебливи, понякога дори отчаяни, времето все „не достига“. Затова е нужно да се доверим на Източника, който самите ние сме…
Всяко стъпало при развитието изглежда като ниво. И това ся винаги стъпала към успеха. Защото, каквото и да сме научили при всяко стъпало, то винаги ще е от полза. Така ставаме търсачи. А Този, който търси и не се спре в своето търсене, ВИНАГИ намира онова, което търси… Неуспехът е само един – когато се откажем от това да вървим.
Из “Енциклопедия Когиталност – Ти Източникът“, Ивомир Димчев
Материалът подготви: Красимира Златева
