За да се разделим с изкушенията на материализма, трябва да насочим вниманието си навътре. Човек се развива единствено отвътре навън. Открива в душата си финия свят на чувствата и емоциите, който може да бъде включен в дискурса и да създаде контрабаланс на рационалността на материалистичната сфера.
Всеки разполага с шанса, който е присъщ на индивидуалния живот и е обвързан с отговорността, която произтича от него. Себереализацията е възможна само, ако успеем да счупим заложените модели, които спират нашата креативност. Поривът за себереализация е порив към отделяне от нормите, независимо дали са ни наложени отвън или отвътре. Време е човешкото съзнание да бъде освободено от цялото съдържание, натъпкано от традиционните институции, църквата или държавата и да се превърне в официална власт, решаваща дали плановете ни кореспондират със собствената ни воля.
Крайната точка на нашето вътрешно пътуване е автентичността. Да бъдем в хармония със себе си, с ядрото на своята божествена същност. Но пътя до там е миниран… най-често със страховете ни – субективни и колективни. С колективните се манипулира колективното съзнание. Точното познаване и непредубеденият поглед по отношение на шокиращите, травматични и стресови преживявания на дадена култура в исторически и социален план, хвърлят светлина върху колективните страхове.
Преодоляването на страховете е последната врата преди еволюционния скок на Човека към холистичното съзнание.
Изображение: https://pixabay.com/
Материалът подготви: Красимира Златева
