Алън Оукън, в книга „Астрология за душата“ описва трите етапа в еволюционното развитие на човешкото съзнание – несъзнавано единство, съзнаван дуализъм и съзнавано единство, както и съответстващите им три кръста в астрологията – подвижен, фиксиран и кардинален. Ако използвам понятията от представената от него езотерична теория за прераждането и развитието на човешката душа, може да се каже, че „пазарлъкът се случва на етапа на съзнавания дуализъм/фиксирания кръст, когато посоката на развитие на душата се преобръща и, от движение надолу с цел въплътяване в материалния план на проява, тръгва нагоре, завръщайки се към своя Първоизточник.“

Първоначално на етапа на несъзнаваното единство/подвижния кръст, няма пазарене – животът на човека се случва по начин, който подпомага неговото приемане такъв, какъвто е (повече за това вижте в статията за Първата функция на митологията).  Няма пазарене и на третия етап на съзнателното единство/кардиналния кръст, когато човекът вече е осъществил вътрешната си трансформация, подчинявайки желанията на земната си самоличност (егото), на Духовната си самоличност (Висшия аз/Душата). Пазаренето се случва на средния етап – в етапа на съзнавания дуализъм/фиксирания кръст, когато се „сменя посоката на въртене на колелото от прераждания“, и човек подчинява трите по-нисши аспекта на личността си (земната си воля, нисшия ум и емоционално тяло), на нейните трите по-висши аспекта (висшата воля, висшия ум и интуитивно усещане за нещата).

Да преживяваме вътре в себе си конфликта на дуалността между земното и вечното, е мъчително преживяване, което най-добре се описва в символиката на кръста и разпятието. За току-що пробудилото се за душевното измерение човешко съзнание е много трудно да приеме, че на едно свръх-съзнателно ниво то само е поискало всичко онова, което бележи действието на архетипа на Разрушителя в живота ни – смърт, болести, раздели, бедност и други форми на страдание и безсилие. Но именно в това неразбиране е истинската предпоставка за пазарлъка  в началния етап на преобръщането, когато съзнанието все още гледа на проявите на Духа като външен, а не вътрешен фактор.

Това е нивото на съзнание, което индивидът напълно е обвързан със своята биологична карма, а емоционалните му реакции са генетично обусловени и обществено предписани. Такъв индивид приема всичко лично и затова допринася фактът, че мисленето му е много конкретно и буквално, лишено от способността да мисли абстрактно, както и неспособността му да се отдели от себе си, т.е. да се погледне отстрани, за да приеме валидността на чужда, различна от собствената си, гледна точка.

Макар че този начин на съзнание да ни изглежда твърде примитивен, за да го приемем като истина за нас самите, в действителност големи части от него съществуват в по-дълбоките пластове на всеки един от нас и това най-ясно се вижда в критични ситуации. Също така все още има немалка част от хора, за които това е доминиращият начин на мислене и реагиране, и това е истинската причина, според Алън Оукън, в съвременния свят все още да има такива социално-политически явления като националсоциализма в Германия или ислямския фундаментализъм.

Следващата стъпка в развитието на превълъщаващата се душа е състоянието на съзнателен дуализъм.

„Това е съзнанието, което все повече хора започват да проявяват, разбирайки, че са „духовни същности, въплътени във физическа форма и че често пъти духовният стремеж е в явен конфликт с материалните желания и биологическите поведенчески модели“.

Съзнателният дуализъм е състояние на вътрешна и външна конфликтност, което бележи началото на процесите на индивидуацията. Човек започва да се конфронтира както с хора от своето обкръжение, с чиито възгледи не е съгласен, така и с тези части от себе си, които не харесва и би искал да промени. Оукън сравнява това състояние с осъзнаването за първи път на факта, че си участник във филм, в който заемаш всички роли – главните герои, режисьора, сценариста, продуцента. Преди това, в състоянието на несъзнавано единство, човек е във филма, но възприема филма като реалност. Когато навлезе в етапа на съзнавания дуализъм той за първи път има контакт с тази част от себе си, която е вътрешният наблюдател и която позволява да се погледне отстрани и да прояви критически функции към себе си и към живота. Именно подобно „вътрешно разцепване“ създава предпоставките за осъзнаване и промяна, но това не се случва отведнъж, а чрез серия от люшкания на махалото, чрез серия от вътрешни и външни кризи, които осигуряват горивото за започналия процес на трансформация.

Най-накрая е състоянието на съзнателно единство – „това състояние, в което постоянно живеем в осъзнатостта на духовната ни реалност.

Според Оукън това състояние е другото име на сливането с Душата – това сливане между нисшия и висшия аз, което води до синтез и бележи края на състоянието на вътрешен конфликт, когато ту едната страна е вземала надмощие, ту другата. Това е състояние, в което „колкото повече се индивидуализираме, толкова по-универсални ставаме, и в крайна степен разбираме, че индивидуализиращият се Аз е Азът на вселената„. (Хората, които познават теорията за индивидуацията на Юнг, лесно ще разпознаят в този израз, че говори за същото, което говори и Юнг). Състоянието на съзнателно единство „поражда множество отговорности в живота ни, но също така и голяма радост, защото човек най-накрая е открил мисията на живота си как да служи на човечеството и усещането за отчуждение и изолация е изчезнало напълно„.

Трите нива на развитие на човешкото съзнание са трите етапа на въплъщение на Духа в материята:

  1. инволюция – въплъщаване на Душата в материята,
  2. трансформация – промяна на доминиращия център от нисшия Аз към Душата, и
  3. еволюция – завръщане към Първоизточника.

Въплъщението се осъществява чрез процеса на инволюция.

Душата посредством своя контакт с висшия аспект, Монадично-Духовното Аз, все повече осъзнава необходимостта да се проявява. Поради това изпраща надолу към трите по-низши свята – рационалния ум, емоциите и физическата реалност – аспект от себе си. Това се превръща в личността – нисшият аз. Щом съзнанието на този нисш аз започне да израства, той се събужда за източника на живот в Душата и не на шега започва еволюционният процес – Пътя на завръщането. Този Път е известен също така като Пътят на Ученика.

Повечето хора са заети да изграждат „основен пристан“, чрез който Душата да може да се закотви към Земята и поради това са силно привързани към материалния план. Други, малко по-напреднали по Пътя, съзнателно работят, за да оформят своите физически, емоционални и ментални носители за някаква предчувствана, но все още невидима цел. Това е състоянието, в което мнозина се намират днес. Именно в този период ние предприемаме някакви диети, упражнения, учения и стремежи да обичаме по нови, но същностни за нас начини. И често не знаем причините. Вътрешният ни глас, интуитивното ни аз просто ни разкрива, че сега това е нашият път – и ние го слушаме.

Има и трета група сред нас – Новата група на световните служители. Тази група, която сега наброява милиони и непрекъснато расте, се състои от мъже и жени с добра воля, които – посредством огромна работа и усилия – са съумели да изковат постоянна връзка между Душата и личността. Всеки от тях има свое собствено поле на изява, свой собствен фокус на творческа динамика, който му позволява да изрази целите на Душата за настоящето въплъщение. Тази цел винаги е свързана със служене на човечеството в една или друга форма. Това е лечителска работа, тъй като се стреми да създаде по-голяма осъзнатост на колективното цяло, в което всички ние живеем и съществуваме.

Алън Оукън, „Астрология на душата“, с. 162-163

Линк към оригиналната статия: https://espirited.com/patyat-na-vaplashtenieto-i-trite-krasta/

Автор Камелия Хаджийска

Снимка на learningtophotoshop от Pixabay

 

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *