ЦЯЛОТО е УМ – Светът е мисловен -Този принцип (първият от Херметичните принципи) означава, че Цялото (субстанционалната реалност, която създава всичко) е всъщност един безкраен информационен потенциал. Светът е ментално проявление в ума на Цялото. С акта на мислене съзнанието твори света и го реализира като проявление. Както е вярно, че светът се съдържа в информационния потенциал, също така е вярно, че потенциалът е във всичко. Произходът на всичко, което е е ментален (мисловен) и всичко, което е, проявява себе си чрез и в наличието на този потенциал, т.е умът е липсващ, несъществуващ, без характеристики, свойства и състояния, в абсолютен покой и дори не присъства в понятиен аспект.
Основен аспект в подхода е „набюдаването на ума“, вътрешните състояния и присъствието в истината на момента. Наблюдаването означава способността за осъзнаване на собственото си тяло и ум, което е и същността на медитациите.
Нищото (информационният потенциал в покой) се самопротивопоставя на себе си, като по този начин се разбира и опознава. Причината за това е, че ако То съдържа целия информационен потенциал и знае всичко, се появява парадокс – знаейки всичко, То не може да преживее, да изпита, да премине като опитност през този потенциал. За да може да изпита тази опитност и знание (честотна вибрация), то е редно да забрави – да забрави, че е пълният потенциал. Тъй като степента на забравяне може да е различна и безкрайна в своите вариации, то е редно да обследва, изпита, преживее като опитност всеки аспект на тази забрава. Тази забрава и потенциалът се явяват две противоположности на едното Цяло.
С други думи, за да познае себе си, Нищото има само един вариант – да се самопротивопостави в себе си. Този акт на самопротивопоставяне се явява мислене и едновременно с това -проявление. Проявлението (нещото) само по себе си не е възможно да се познае, разбере и определи. За да направи това, то е необходимо на същия принцип да се самопротивопостави на себе си. Така то определя себе си като съвкупност от себе си и собствената си противоположност. (плюс и минус, да и не, за против и т.н.). Така всяко проявление, за да бъде определено, е нужно да съдържа в себе си и своята противоположност. Едновременно с това то априори се самопротивопоставя на нищото – съдържа в себе си целия иннформационен потенциал.
В този информационен потенциал се случва процес – от покоя на липсващото несъществуване – до проявения импулс на движение – мислене. Мъдростта на покоя се трансформира чрез мисленето в материя ма съществуването. Тази връзка е постоянна, непрекъсваема, безкрайна и циклична. Целят този процес предопределя наличието на протяжност (време и пространство). Разсъждавайки върху това, самият Декарт коментира следното:
„… протяжността, както говори името ѝ, само се „простира“, заема мястото, но някак без цел; целта се задава от мисленето и до колко то е символ на присъствието на висшето съзнание.“
Ивомир Димчев, Из „Ти – Източникът“, от Енциклопедия Когиталност
Снимка на beate bachmann от Pixabay
Материалът подготви: Красимира Златева
