Искаме или не искаме да го осъзнаем и да го признаем пред себе си и другите – днес сме това, което сме избрали вчера, а утре ще бъде това, което избираме да бъдем днес.
Избрали сме да бъдем това, което сме още преди да се родим. И потвърждаваме или променяме избора си всеки ден. Всеки Божи ден. Изборът ни може да е бил направен съзнателно, умишлено и целенасочено или пък несъзнателно и инстинктивно – но е направен от самите нас.
И колкото да търсим вина за неприятностите и болките в живота си извън самите нас, или да се чувстваме като наказани понякога – това не е така. Най-напред – ние, хората, не сме вечни. Човешкият живот наистина не е дълъг обикновено. И всичко, което ни се случва и изживяваме тук е временно, но понеже се вживяваме в този живот – забравяме истината.
Ако изборът, направен от нас в миналото ни, ни кара да съжаляваме впоследствие за него – ние сме свободни винаги да направим – ако ще и рязко, завой и обрат в живота, поведението и изборите си в бъдеще. Ако ни хареса изборът, който сме направили преди – то може да го поддържаме дотогава, докато ни харесва и ни носи щастие или пък чувство за лично достойнство, или нещо друго ценно за нас. В съзнателното придържане на направения избор, в потвърждаването му е може би единствения смисъл на поддържането на статуковото и ежедневието ни, което се повтаря сякаш до безкрай…
Иначе ако не ни хареса избраното, нямаме причина да не го променим. Ако човек избира с цялото си сърце нещо друго и се реши на промяна – рано или късно тя ще се случи и нищо не може да спре този процес. Въобще, утвърждаването или отрицанието на това, което сме избрали за себе си и за живота си преди, е нужно за развитието ни ни в бъдеще. Защото животът не е наказание дори за онези, направили много погрешни неща и избори в миналото си.
Да, миналото и взетите в него решeния не могат да се променят. Но бъдещето може да се промени, чрез настоящето и осъзнатия ни избор днес. Защото такъв е замисълът, смисълът на живота ни тук, на този свят. Ни сме живи днес, защото имаме като дар шанса да се развиваме и променяме през всеки нов ден. И заради този дар ние не сме затворници и заложници, а творци на нашата съдба, нашият живот. Дори когато не сме точно творци, не сме и техни жертви във всеки случай – а най малко техно съучастници. Така е писано да бъде.
Да, животът е дар. И вечен шанс за развитие за нас, хората. За душите ни… да се научат да избират правилното, според своите представи. Иначе нямаше да има смисъл да се събуждаме и да посрещаме новия ден, следващото утро от живота си, изгрева на слънцето, следващия избор, следващото житейско предизвикателство…
А смисъл има, защото имаме избор! Но за това трябва осъзнатост. Трябва човек да поеме отговорност за собствения си живот. Поемете я ако все още не сте! Поемете дълбоко въздух, простете си някак си миналите си погрешни избори и с вяра и усмивка посрещнете новия ден! Прекрасно е да се почувстваме и да бъдем по-мъдри днес и утре, отколкото сме били вчера.
Кристина Митева, из „Слънчогледите се прераждат в слънца“
Сайт на Кристина Митева: http://www.oneofusshares.com
ФБ страница:https://www.facebook.com/KristinaCandysays
Снимка на Jakob Strauß от Pixabay
