Терминът „самоизпълняващо се пророчество“ е въведен от Робърт Мъртон през 1948г. Обяснява го като първоначална фалшива дефиниция на реалността, която става реална в своите последствия.
Самоизпълняващото се пророчество се случва чрез три стъпки:
- Една личност има фалшиво вярване за друга личност или група.
- Личността, която поддържа фалшивото вярване, се отнася с другата личност по начин, който съответства на вярванията ѝ.
- Втората личност (вследствие от поведението на първата) в крайна сметка потвърждава фалшивото убеждение и то става реалност.
Ефектът на „самоизпълняващото се пророчество се случва“ се случва във всяка сфера ни живота ни – във взаимоотношенията с партньора, с колеги, с приятелите… Пренасяме установените си „удобни“ модели и вярваме и така формираме реалността, определена от собствените ни ограничния и вярвания.
Когато мислим за някого и приемем дадено качество в него за истина, започваме да се държим така, сякаш то Е такова. До тук сме изпълнили две от трите функции на личната индивидуална отговорност – мислени и действие. Когато направим и избор да поддържаме тези мисли и поведение по отношение на дадения човек, ние заформяме триединно цяло, което се явява „формулата“ за реализация, за проявяване, т.е. оформяме това наше отражение (другия) по желания от нас начин.
До тук това изглежда като магия или манипулация, поради факта, че не даваме правото на отражението да докаже обратното. Оказва се, че нашата паралелна реалност това отражение има определени… зададени от самите нас характеристики. Ако самият човек е избрал и избира да вибрира на същите честоти, се оформя двоен (от двамата) агрегор. Така заедно (другият и аз) затвърждаваме тази честота и човекът наистина се превръща в очакваната „заформена“ индивидуалност.
Из „Енциклопедия Когиталност“ – книга втора, Ивомир Димчев
