„Всичко е толкова е велико, че вече е невъзможно да се мълчи“ – акад. Валентина Миронова
- Базовите моменти и констатираните резултати следствие мащабно изследване във времето, за което Валентина Миронова споделя във видеото си.
Констатирани са изменения в човешката физиология. Вероятно знаете, че клетките ни съдържат митохондрии. Описвани като „клетъчните енергийни фабрики“, тъй като произвеждат повечето от АТФ-а, който от своя страна, е източникът на химическа енергия за клетката. /wikipedia
- Какво се случва днес с митохдриите?
Тялото започва да се освобождава от митохдриите… до степен, че те се изтласкват извън мембраната на клетката. Протеинът метафузин се съдържа в митохондриите – неговата функция поддържа блокирани каналите на клетката при акупунктурните точки, от където е възможно да се получи достъп до космическите енергии. Именно митофизинът е отговорен са поддържането на постоянния вътреклетъчен стрес, наречен биохимия на страха.
- Какво се случва след освобождаването от митохондриите?
На мястото на митохондриите се отваря центрозомата. Това е геометрически център в клетката. Гледано под микроскоп в началото изглежда като детска рисунка на слънце. Просто рисунка, както децата го рисуват. Но от 80-те години насам, центрозомата/нарисуваното слънце… започва да свети – да блести с пулсираща светлина, което полага основите на вече различна светлинна материя. Нова материя – нова структура, нова организация. Клетката вече е мобилна, с възможност за контакт с по-висшите нива. Затворените „врати“, пазени от метафузина, вече са отворени. Светлината в началото осветява само вътреклетъчното пространство, но в последствие прониква и отвъд мембраната на клетката. Или… казано по друг начин – клетките светват.
Друг интересен момент е, че пулсирането на центрозомата, резонира с пулсацията на космическите пулсари. Електрокардиограмата го потвърждава – центрозомният сърдечен ритъм и този на пулсарите е еднакъв, условно назован: ритъмът/пулсът на живота.
- Какво се случва честотата на вибрацията на Шуман:
Във времето назад, честотата е била 7/8 херца, което е много добра честота за затворената нервна система, честотата на страха. Честотата… по същото време, от 80-те години насам, започва да расте -10,11, 12…13 херца, като се е считало, че 13 херца е биологичната ни граница. След като по същото време „светва“ центрозомата в клетките, физиологията на човека се оказа, че функционира и при по-високо честоти на вибрациите. Ако за дълъг период от време стойностите – 7/8 херца са били константна величина, то повишаването след това се случва не плавно, рязко и внезапно. Официално стойностите вече достигат 36 херца, а неофициално на моменти преминава 50. Според будистите при над 50 херца, се задействат процесите на Просветление..
_____
Квантовият преход е в ход на всички нива: физично, планетарно и космично. Всички светваме… и в клетките, и в Сърцата… било то и по различно време. Какво значение има времето?! Важното е, че „слънцето“ е клетките ни, дори и само като картинка да е, нарисувана от дете. Ще оживее, ще светне и там където все още не е. Имайки предвид упоменатато време – през 80-те, вече вероятно доста клетки са светнали… и сърца.
Валентина Миронова, биофизик, работила в Космическия Център 20 години, със специалност „засекретени открития”.
Изображение: pixabay.com
Свързани статии:
