Кои са есеите?
Есеите са древно братство на просветлени същества, вярващи че са родени на земята за да споделят своето просветление. Названието им произхожда от арамейската дума асия, т.е. божии слуги, светци. Тяхната любов към човека, проявявана в любезност, равенството помежду им, братските им взаимоотношения, надминавали всички думи. Тези духовни общности-комуни се били посветили на запазване древното учение и подготовка на пътя към новата епоха. Време за навлизане на Христовите енергии в света. Те живеели в проста хармония с цялата природа, следвайки духовната мъдрост на своя вътрешен глас.
Истинското взаимодействие със заобикалящия ни свят започва винаги със самите нас, защото всички взаимоотношения са отражение на това, което сме ние. Възможно е партньорът ви да прави неща, които ви дразнят, но вие сте тези, които се чувствате провокирани. Затова, преди всичко, вие сте във взаимоотношение със самите себе си. Във всеки миг от нашият живот ние изпитваме емоции, чувства, усещания, преминаваме през различни събития, някой щастливи други нещастни, възходи и падения. Всеки миг носи своите вибрации и чрез тях ние привличаме последващите събития в живота си. Така ние творим нашата собствена действителност.
Древните Есеи са определили ролята на нашите лични взаимоотношения, чрез Седемте Загадки, които нарекли ОГЛЕДАЛА на Взаимоотношенията.
Тъй като живеем в свят, изграден върху закона на привличането, всичко, което мислим или казваме, ще привлече или онова, което искаме, или онова, което отричаме. Това е така заради енергията, която постоянно излъчваме към вселената. Затова знаем, че поемането на пълната лична отговорност за всичко, което някога сме направили, казали или помислили в този живот или в някой друг, е първото фундаментално качество за създаването на едно сакрално взаимоотношение. А възприемането на всичко като огледало, което само отразява части от самите нас, е следващата основна идея.
СЕДЕМТЕ ОГЛЕДАЛА НА САКРАЛНОТО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ
Първото огледало отразява това, което сме самите ние. Нещата, което правим, в които грешим или с които нараняваме някого.
Второто огледало отразява онова, което осъждаме. Това са нещата, от които сме били наранени или пък, в които обвиняваме другите. Може да са действия, които сме извършили в миналото, и не сме си простили. Важно е да знаем, че когато съдим емоционално другите, е много вероятно да съдим сами себе си.
Третото огледало отразява това, което сме изгубили, което сме дали или което ни е било взето. Когато видим нещо, което обичаме в някой друг, то обикновено е нещо изгубено, отдадено или което ни е било откраднато в живота. Имайки предвид, че всяко взаимоотношение е с нас самите, често се опитваме да си върнем онова, което сме изгубили, дали или ни е било взето като деца. Всичко това може и трябва да бъде поправено вътре в самите нас.
Четвъртото огледало отразява нашата най-незабравима любов. Тя може да бъде определен начин на живот, загуба или недоизживяно взаимоотношение. Често това е предишен живот, в който след някакво преживяване сме си направили грешен извод. И той се пресъздава отново и отново, докато се впише в душата ни като мъдрост.
Петото огледало отразява бащата и майката. Често се твърди, че встъпваме в брак с баща си или с майка си. Също така повечето от нас стават копие на родителите си, повтаряйки добрите и не толкова добрите модели на поведение, които сме усвоили като деца. Родителите ни са като богове за нас, докато сме малки, и затова ще прехвърляме върху партньорите си някои аспекти от отношенията ни с тях. Изборът на партньор нерядко е основан на взаимоотношенията ни с нашите бащи и майки.
Шестото огледало отразява търсенето на тъмнината или това, което е известно като тъмната страна на душата. Това се случва, когато се срещаме с най-големите предизвикателства, с най-големите ни страхове и събираме опитност, така че да се изправим пред тях и да ги превъзмогнем. Най-важното, което трябва да знаем е, че душата ни дава тези възможности, за да израстваме и да се развиваме и, че не сме жертва.
Седмото огледало отразява начина, по който възприемаме себе си. Другите ще се държат с нас точно така, както ние се държим с нас самите и както се възприемаме. Ако не уважаваме себе си достатъчно и смятаме, че не заслужаваме да получим любов или ако не виждаме красотата си, другите ще отразяват това и няма да ни оценяват или да забелязват красотата ни. Ако сме жестоки и студени към останалите хора е много вероятно и те да се отнасят с нас така. Важно е да се научим как да бъдем състрадателни към себе си и да се обичаме и да се приемем такива, каквито сме без да се осъждаме. Запомнете, че единствената причина друг да има власт над нас е, че той има нещо, което ние искаме. Може би това нещо, независимо дали е любов, радост или връзка с Висшето ни аз е възможно да бъде намерено в самите нас.
Тези седем огледала са насоки, които можем да използваме, за да определим докъде сме стигнали в израстването и себеосъзнаването си. Създаването на свещената връзка със себе си изисква да се справим с бъркотията в нас, да излекуваме раните, които ни пречат да имаме онова, които искаме, и да си върнем обратно силата там, където сме я дали доброволно или против волята си.
Отделяйки време да работим върху връзката ни с нас самите, първо трябва да започнем да забелязваме промените, които се отрязват обратно към нас чрез начина, по който се справяме с живота си.
Всяка връзка и взаимодействие в живота ни е важна, но не забравяйте, че най-важната връзка е тази със самите нас. Няма друго същество с което да прекарваме от зачеването ни до самата ни смърт повече време, от колкото със самите себе си.
