Отнема години работа над себе си… за да се достигне специалното състояние на освободеност, на познание, на мощ, наречено „вътрешно опрощение“. Това ще рече да се заровиш из гънките на собствената си Същност – там, където тя все още е разкъсана. Означава да почистиш и излекуваш все още отворените рани… и да погасиш всичките си дългове.
Вътрешното опрощение притежава силата да трансформира миналото и смъртоносната му тежест. Всичко е тук, сега! Точно в този конкретен миг. В живота на всеки човек миналото и бъдещето се появяват винаги заедно. Бъдещето, както и миналото, лежат точно пред очите ни, но не сме способни да ги видим. Те не са отделни светове, а свързана неделима целокупна реалност.
Вътрешното опрощение е машината на времето, даряваща човек със способността да достигне събитията в живота си, които според съвременния начин на мислене са безвъзвратно отминали, а бъдещите от своя страна тепърва предстоят.
Същесвуват „вертикално време“ и „време-тяло“, където миналото и бъдещето се компресират в настоящия миг – в мига вечност. Главният вход към това „време извън времето“ е точно тази секунда. Тайната е в това винаги да не поемаме риска да се отдалечаваме от мига. Да се постигне въпросното „време -тяло“ означава да сме способни да променим миналото и да си създадем чисто нова съдба.
Вътрешното опрощение е пътуване към себе си, към самия смисъл на появата ни на бял свят. То е оздравителен процес, който никога не трябва да прекъсваме.
Повечето хора не са способни сами да постигнат вътрешно опрощение, дори не знаят от къде да започнат. За да се влезне в миналото и да се излекува е нужна сериозна подготовка. Процесът изисква сериозни усилия, най-вече продължително самонаблюдение. Самонаблюдението е самокоригиране.
Из заветите на Мечтателя в „Школата за Богове“ на Стефано Д’Анна
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
