Един ден ще битува общество, което ще знае как да мечтае, и тогава няма да се налага да работи. Обществото, пълно с обич -достатъчно богато, за да мечтае и далеч по-богато именно защото мечтае.
Вселената плува в изобилие… Тя е „рог на изобилието“, който дарява всичко на човек, пожелал си нещо искрено, от сърце. В такава Вселена няма опасност да се шири бедност. Единствено хора, изтерзани от страх и съмнения, могат да са бедни и да прославят оскъдицата и раболепието в света.
Бедност ще рече неспособността да видиш собствените си ограничения. Да си беден означава да размениш правото си да бъдеш автор на собствената си съдба за работа, която не харесваш, която не си избрал сам.
Отвори очи и съзерцавай състоянията си. Виж колко далеч може да се отдалечи човек от величието да бъде господар на самия себе си… Събуди се вече! Обяви собствената си революция… Възстани срещу себе си! Мечтай за освобождаването… за свободата… Свободата от всички възможни ограничения.
Ти си единствената спънка към всичко, което желаеш! Мечтай… Мечтай без край! Мечтата е единственото реално съществуващо нещо.
Из Словото на Мечтателя
Стефано Д’Анна – „Школа за Богове“
Снимка на beate bachmann от Pixabay
