За да се отправим на пътуване в „Силата на настоящето“, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него „аз“ -егото. Още в началото на първата глава се озоваваме на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е предизвикателство.
Екхарт толе използва прост език и формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци. Разбираме, че ние не сме своя ум, че можем да се измъкнем от психическата болка… че истинската ни сила е възможно да достигнем само като приемем Настоящето. Разбираме, че тялото ни е един от ключовете към състоянията на вътрешен мир и тишината в пространството около нас.
Достъп можем да получим навсякъде. Тези точки на достъп -наречени портали, могат да ни отведат в Настоящето -сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук откриваме радост и срещаме истинското си „аз“. Тук сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, взаимоотношенията с другите… най-вече интимните. Но и тук сме на „нова територия“и нещата не са такива, каквито сме ги виждали преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни са също портал към духовно просветление, ако ги ползваме мъдро, т.е. като ги използваме, за да сме по-осъзнати и по-любящи същества.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувставаме реалността на нещата като вътрешното тяло, „капитуалацията“, „прошката“ и „неизявеното“, то тогава ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на Настоящето.
„Тази книга ни предлага прекрасен дар. Самото ни оцеляване на тази планета зависи от пътешествието ни вътре в нас самите, което Екхарт Толе ни подтиква да предприемем.“ Бил Керпентър
Из Силата на настоящето – Екхарт Толе
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
