В началото бе силата. И силата бе в Триединството. На тъмнината, тишина и безвремие. Тогава се яви Кавала. И в тишината се изсипа песен. От песента се роди Времето. И силата се прояви в Сътворението. И сътвори първо Слънцето. От него дойде Светлината. И Светлината огря водата. Водата зачена от Светлината. И се роди Земята. А Земята роди Корени. И Силата нарече всяко творение. На Слънцето му даде име Райо. А Земята именува Хем. С имената им даде живот.
И в живота стана ден първи… И Силата сътвори Равновесието. За да бъдат Светлината и Тъмнината по равно. И да взимат и да дават по равно.
И стана ден втори… И Силата сътвори Извор. От Извора дойдоха душите. Тях силата даде на Слънцето.
И стана ден трети… Сътвори се Долната земя. На нея създаде всички дихания. Тях Силата даде на Хем.
И стана ден четвърти… Сътвори се Средната земя. За ключове, песни и приказки. Тях Силата даде на двамата – и на Хем, и на Слънцето.
И стана ден пети… Сътвори се Горната земя. В нея Силата създаде Смъртта. За да има за всички покой. И да има място за всички. И тази Земя отиде при Райо. И беше Райска градина.
И стана ден шести… И отвори Силата портата в Горната земя. И през портата пусна Извора на душите. И всяка душа, преродена на Хем, след смъртта си се връщаше при Извора.
И стана ден седми… Завъртя се Хорото. Тръгваше от Горната земя. Минаваше през Средната. Превърташе се в Долната земя. И се връщаше обратно.
Мина време…
И Силата видя човека сред всички дихания. Само той ходеше прав. И реши да му даде повече. И сътвори Триединство. На Духа, Съвестта и на Волята. И те бяха дар за Изправения. И Силата запази Истината. Ключът отиде в Средната земя. За да я пазят приказките и песните. И дълго човека пя песните си. И децата му знаеха приказките. И ги помнеха и ги пазеха.
Мина време…
Хорото се превърташе. Човеците бяха почнали да го водят. И дойде ден, в който забравиха Силата. И сътвориха Бог по свое подобие. Бог им рече, че са по-горе от всички. И от Хем, и от Слънцето, и от всички дихания. И Бог даде нови закони. И раздели хората на праведни и неправедни. И хората забравиха Истината. Но познаха страха и греха. Забравиха и песни, и приказки. И измислиха нови. За себе си. И за прославата на Бога.
Мина време…
Хорото се превърташе. Хорото винаги беше кръг. И се роди новото Слово. И Словото беше: БЪДЕТЕ! И от извора бликнаха нови душѝ. И се родиха на Хем. Зовяха ги Бъдници. Никой Бог не можа да ги спре.
Из книгата „Зарана“ на Розмари Де Мео
Снимка на syaifulptak57 от Pixabay
Материалът подготви: Красимира Златева
