Когато казваме, че действията ни са резултат единствено от нашите решения, малко или много послъгваме.Мозъкът постоянно ни заблуждава и пречи на правилното възприятие на реалността. В психологията са известни 10 психологически ефекта, които поемат контрол над нашето поведение и определено не ни правят по-умни.

Синдромът на „варената жаба“

Всеки в някакъв момент от живота си попада в ситуация, в която трябва да се адаптира към промените. Може би дори това постоянно ни се случва. Има обаче случаи, в които ние уж се адаптираме, започваме да живеем по нечии правила, отказваме се да се борим за мечтите си и така, без да се усетим, се оказваме в яма. Какво правите, след като стигнете дъното? Имате ли достатъчно енергия, за да се измъкнете оттам? Да, тези ситуации ни изтощават емоционално и тогава може да се каже, че страдаме от синдрома на сваряващата се жаба.

Този експеримент е правен преди години, днес може да бъде използван като много точна метафора, демонстрираща привикването към нездравословна среда. Използвана жаба, която бива поставена в съд с вода. В единия случай поставят жаба в съд с гореща вода и тя незабавно изскача, но в другия жаба е поставена в хладка вода и бавно започват да увеличават температурата, тогава жабата остава в съда и постепенно се адаптира към по-високите градуси, докато в един момент буквално започва да се сварява без да има възможност да излезе.

Тук големият въпрос, който е важно да си зададем е какво точно е убило жабата в тенджерата? Врящата вода или невъзможността ѝ да реши кога трябва да изскочи? Още когато водата бавно се е загрявала и е достигнала някаква начална фаза на кипене, жабата е можела да се измъкне без колебание. Въпреки това, докато се е адаптирала към температурата на водата, тя не се е съобразила кога е безопасно за нея да изскочи.

Консервативното мислене

Нашият мозък има навика да се придържа към стари вярвания и да игнорира новата и вече проверена информация. Класически пример – векове наред хората са вярвали, че Земята е била плоска (впрочем и днес съществуват подобни индивиди). Просто далеч по-удобно е било да се разсъждава по този начин.

Много от нас са крайно консервативни в своето всекидневие. Трудно ни е да кажем „сбогом“ на излишната информация или дори на чувства, които отдавна са избледнели.

Ефектът на щрауса

Когато всичко се обърка, ние често не искаме да знаем твърде много подробности за нашите неприятности – подобно на прословутия щраус, който си крие главата в пясъка. Игнорираме информацията, която ни разстройва. Предпочитаме да не мислим за проблема. Така например – радваме се, че учителят все още не е проверил контролните, защото не искаме да знаем каква е оценката ни. Ами ако е слаба?

Ефектът на „сляпото петно“

Това може и да звучи парадоксално, но неспособността ни да видим когнитивните пристрастия в нас самите също е вид пристрастие. Ефектът на „сляпото петно“ е точно подобно нещо. Хората имат навика да виждат проблемите у другите, като игнорират своите собствени. Дори най-очевидните. Изследвания са показали, че всеки е изпитвал този ефект най-малко веднъж.

Евристична наличност

Често надценяваме стойността на наличната информация, особено когато взимаме решения. Така например човек, защитаващ лошия си навик, ще каже, че някой, който пушил по 3 кутии на ден, живял до 100-годишна възраст. Мозъкът изключва възможността този случай да е уникален (ако не и фалшив). Индивидът автоматично прилага добрия пример към своите собствени обстоятелства и въобще не се тревожи.

Ефектът Дънинг-Крюгер

Когато хванем цаката на нещо ново, представата ни за собствения ни талант вече е пристрастна. Съответно – самочувствието ни не се напомпва. Ето защо начинаещите дават „ценни“ съвети на по-опитните си колеги, без въобще да виждат своите собствени грешки. С натрупването на повече опит,  ние осъзнаваме колко още много ни предстои да учим. Така представата ни за нас самите постепенно започва да става по-негативна.

Предпочитания към неща с нулев риск

Изследванията показват, че ако хората бъдат изправени пред два избора – или да сведат малкия риск до нулев, или драстично да намалят огромния, по-голямата част ще изберат първото. Дори и това да е контра продуктивно. Да елиминираме изцяло риска от самолетни катастрофи или радикално да намалим огромния брой автомобилни инциденти? Нулевият риск често е по-привлекателен за мозъка ни.

Ефектът на кофата с раци

Съществува теория, наречена теорията на кофата с раци. Ракът сам може лесно да се измъкне от кофата, но тогава останалите го дърпат обратно. Когато човек иска да се откаже от пушенето, приятелите му казват, че няма да проработи и го черпят с цигара – това е точно ефектът на кофата с раци.  Всъщност, вие имате всичко необходимо, за да започнете да губи тегло. Ефективна схема на правилното хранене, упражнения. Просто бъдете постоянни и спазвайте правилната линия, докато достигнете желаното.

Ефектът на д-р Фокс

Този ефект е колкото силен, толкова и опасен. Той прави така, че съмнителната информация да стане привлекателна за широката публика. Как? С помощта на харизмата. Повечето хора се доверяват на добрите оратори, като често не забелязват нелогичните им или дори лъжливи изказвания. Същевременно думите на по-компетентните, но не чак това убедителни личности, нямат същия ефект. Те не са толкова важни. Ето защо сектите и лъжливите науки са толкова популярни дори днес.

Емоционални очаквания

Представете си, че отскоро сте в нова връзка. Изключително привлечени сте към своя партньор. Тези чувства могат много лесно да се объркат с любов. Мозъкът ви си представя бъдещата ви сватба, фантазирате си колко красив ще е животът ви заедно. Когато първоначалната страст обаче изтлее, може и да се разочаровате от човека срещу вас, тъй като той вече няма да може да отговори на първоначалните ви очаквания за „красив живот“. Същото важи и за всяко едно по-голямо очакване – колкото повече чакате нещо, толкова по-развълнувани ще бъдете за него и съответно – толкова по-малко щастливи, когато чакането най-накрая свърши.

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *