Ако за момент си представим съзнанието като спектър, бихме могли да очакваме, че различните изследователи на съзнанието, наричани обикновено „Източни“ и „Западни“, поради използваните от тях различни езикови средства и методология и логика, са се включвали на различни сектори/нива на съзнанието.
Всеки изследовател, ще бъде прав, когато говори за своето ниво, и съответно всички други изследователи, намиращи се на другите нива, ще му изглеждат като защитаващи изцяло погрешни идеи.
Противоречието няма да бъде преодоляно, когато всички изследователи се съгласят един с друг, а когато осъзнаят, че всички те говорят за еднин и същи спектър, погледнат от различни нива.
Следователно, ако съзнанието е спектър, то общуването между Източните и Западните изследователи ще бъде изключително трудно, тъй като изследват различни вибрационни нива. Именно това се случва днес. Въпреки че има съществени изключения, повечето Западни учени споделят твърдението, че „Източният“ разум е регресивен, примитивен или в най-добрия случай, посредствен.
Философът на Изток пък би отговорил, че научната материализация на запада представлява най-грубата форма на илюзията, невежеството и доховното ограничение.
Тъй като всеки учен говори за и от различен спектър на съзнанието и ако това бъде осъзнато, основание за подобни спорове ще изчезне. Един спор има смисъл да бъде продължаван само ако участниците в него говорят за едно и също ниво.
Споровете, в голямата си част, ще бъдат заместени от нещо подобно на принципа на Бор за комплементарността /принципът за взаимно допълване/. Информацията от различните вибрационни нива на секторите на съзнанието -макар и привидно различаващи се, ще бъде интегрирана и синтезирана в един спектър, в една дъга.
При този вид синтез нито един от подходите -Източен или Западен, не би изгубил нищо, а напротив, би бил поставен във всеобщия контекст.
Сравнението на съзнанието със спектър, разбира се е изцяло метафорично. Съзнанието не е спектър в прекия смисъл на думата, но с изследователска или описателна цел е полезно да си го представяме по този начин.
Поради своето експериментално желание за изследване на всички състояния на съзнанието ние се докосваме до philosophia rerennis, защото тя не е философия, основана на умозаключения, а преживяване, основано на едно от нивата на съзнанието – Разума. Следвайки „Вечната психология“, ни трябва да разглеждаме индивидуалния Аз -поне в определен смисъл -като илюзия, а неговия свят – като сън.
Това съответно не поставя Западните подходи в неблагоприятно положение. Ако Източните могат да ни събудят от този сън, то Западните могат междувременно да му попречат да се превърне в кошмар. Нека се възползваме и от двете.
Кен Уилбър, из книгата „Спектър на съзнанието“
