В своята Еволюция, човекът потиска Егото си, разрушавайки неговото единство. Едната част, която признаваме за своя, изследователите на съзнанието наричат Персона, а другата –Сянка. Сянката се възприема от човека като чужда, непозната. Карл Густав Юнг я нарича „спаринг партньор“, защото тя е онази част от нас, която изобличава слабите ни места и изостря уменията ни. Сянката е нашият скрит ресурс. Отхвърляйки я, отхвърляме една немалка част от себе си и съответно функционираме Днес и Сега в своя непълен енергиен потенциал.
Според друг изследовател на човешкото съзнание -Кен Уилбър, най-общо можем да мислим за сянката като за всички его -възможности, с които сме загубили връзка, които сме забравили, от които сме се отказали… Отчуждаването на дадени наши черти води до две основни последствия на Его Нивото. Първо, ние преставаме да чувстваме тези черти като свои и не можем да ги ползваме, да им въздействаме.
Това драстично намалява обхвата ни на действие. И второ -тези характеристики се проявяват като съществуващи в околната ни среда. По друг начин казано – ние изгубваме Сянката в себе си и я „виждаме“ в околния свят и хора.
За хората, които не са запознати с проекцията на Его Нивото, този механизъм първоначално изглежда объркващ и невероятен. Идеята бива посрещната с негодувание и възмущение. Но… както казва Фройд, самото яростно отричане е показателно за проекция.
Ако искате да разберете какъв е другия, заслушайте се какво говори за другите. А как да разберем кои са собствените ни проекции 🙂 Никак не е трудно, нали?
Когато бъде припозната, призната и интегрирана сянката, тя ни дава възможност да започнем да градим нова реалност. Променяме начина, по който възприемаме себе си и света. Личностното ни и духовно израства е невъзможно без интегриране на сенчестите ни аспекти.
Източник: „Спектър на съзнанието“, Кен Уилбър
