„… Душата пребъдва много пъти, чедо. И много пъти идва и си отива от тоя свят. Всеки път като затръгва насам, избира – първо земята си, после родителите. Туй е, защото е стара и умна душата и знае откъде да ѝ почне ученето. А тя решава пак да си дойде и да се очовечи, защото има събрано за учене.

 

Ето, твоята душа е избрала нашта земя -българската. И сега се е закачила за нея едно нещо, дето му се вика Корен. Той си има разни израстъци -род, народ, език, болежки, радости – все останали от тия преди тебе. Те са ти в орисията. Те ще ти дават и обич, и сила, и ще те друсват понякога… Само помни, Райно, че щом старата ти душица е избрала тая земя, имала е нещо наум. Затуй требе да си чуваш Корена и да се грижите един за друг“

Из “ Стопанката на Господ“ – Розмари Де Мео

„Благодаря на Розмари, че е съзряла огънчето на съхранената българска душа и през тръните и плевелите е отворила път към нея!

Когато прочетох и единайсетте народни повели в тази книга, събрах внуците си и четох и на тях. Мисля, че това е книга с корени и ще дръпне много българи за душите…“

Автор на думите: Валя Бълканска

   

 „Стопанката на Господ“ е сказание по истнински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства живи и до днес и приказката за тяхното откриване. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете,  да ги извършва сам или в рода си.

Стига да обича и почита Корена си.

Понятието „требник“ идва от старата дума „потреба“ -нужда. Една от най-големите ценности в книгата са 11-те потреби и най-вече последната:

„Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпата потреба и право на всеки човек!“

Историята, описана в романа е потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра.

Из сайта на Розмари Де Мео – https://narichane.com/, от където можете да си поръчате книгата.

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *