Днешното общество ни предлага многобройни възможности за бягство от реалността: все по-обсебващи видеоигри и забавления в интернет, алкохол, наркотици… Особено когато преминаваме през житейска криза или току-що сме преживели загуба, търсим начини да се отдалечим от това толкова присъщо на живота усещане за преходност и непостоянство.
Притча за втората стрела:
– Ако човек върви през гората и го уцели стрела, ще го заболи ли? – попитал учителят.
– Разбира се… – отвърнал ученикът.
– А ако впоследствие го застигне втора стрела, повече ли ще го заболи? – продължил Буда.
– Разбира се, много повече.
– И така, първата стрела олицетворява лошите неща, които ни се случват и които не можем да избегнем, онези, върху които нямаме никакъв контрол – заключил Буда. – Но втората стрела изстрелваме самите ние, като си причиняваме ненужно страдание.
Втората стрела е онова, което днес е модерно да се нарича мета-емоции – нещо, което чувстваме по отношение на това, което сме почувствали.
Ако ни се случи нещо лошо, ще изпитаме болка. И това е нормално. Но след първия шок ние имаме склонността да започнем да преживяваме отново злощастното събитие. И когато започнем да го премисляме и да подхранваме болката от първия удар, единственото, което постигаме, е да си причиним много повече болка. Това е втората стрела.
Няма как да се защитим от първите стрели, защото животът е постоянно приключение, и то изпълнено с рискове, но можем да си спестим забиването на вторите, които представляват грижите и безпокойството, провокирани от мисълта за първата стрела.
Буда е обобщил това в известния си афоризъм: „Болката е неизбежна, страданието е въпрос на избор“.
Ето какво можем да направим, за да избегнем вторите стрели, които вгорчават живота ни много повече от самите удари на съдбата:
• Да разберем и осмислим факта, че животът е съставен и от огорчение, и от удовлетворение. Без първото не бихме могли да се насладим на второто, тъй като оценяваме добрите неща благодарение на контраста с лошите. Студената вода ни доставя по-голямо удоволствие, след като сме изпитали жажда. Намирането на любовта е много по-голяма привилегия, след като сме живели в тъга и самота.
• Да осъзнаем преходността на болката. Онова, което ни наранява, има ограничена продължителност във времето, освен ако не се заемем да подсилваме и да удължаваме ехото му. Когато се ограничим в преживяването на болката, без да я събуждаме отново и отново, тя започва да изчезва и често се утаява вътре в нас под формата на натрупано познание.
• Да компенсираме несполуките, като се наслаждаваме на своите неповторими моменти. Независимо дали сме сами, или в компанията на любими хора, най-добрият начин да преглътнем някое лошо събитие е да си подарим красиво и приятно преживяване, което да ни разкрие светлата страна на живота.
И така: ако приемем първата стрела (болката), но не си забиваме сами втората (страданието, породено от фокусирането върху първата), ще избегнем самобичуването и ще живеем по-леко, като се наслаждаваме на всичко добро, което ни предлага животът.
Откъс от книгата „Ичиго-ичие. Изкуството да превръщаме всеки миг от живота си в незабравима възможност“
Тайните на философията ичиго-ичие ни разкриват авторите на бестселъра „Икигай“ Ектор Гарсия и Франсеск Миралес. В новата си книга „ИЧИГО-ИЧИЕ. Изкуството да превръщаме всеки миг от живота си в незабравима възможност“ те разкриват пред нас много от удивителните аспекти на японската култура, свързани с ичиго-ичие, и ни учат как да създаваме и да изживяваме незабравими моменти – както с други хора, така и когато сме сами със себе си.
Източник: https://www.gnezdoto.net/
