В мига на сътворението на физическата Вселена създателят ни е вложил вътрешни закономерности, на които се опира съществуването на еволюцията ни. Тези закономерности се съдържат в абсолютно всяка частица от творението и представляват стройна система от принципи и закони, организиращи реда и хармонията в битието. На тези закони се опира проявената физическа реалност и формите в нашия свят, а те самите действат със съзвучие с принципи, положени от Бог в творението. Съвършенството на естествения ред пронизва света на енергията, моделирайки я в съзвучие с божествените намерения и визия за проявленията, чертаейки пътя на идеята от енергия към материя и форми.
Като сътворци на битието… в нас се съдържа същият този вселенски ред. Би било добре да не забравяме, че сме създадени по образ и подобие на Бога. Съвършенството на естествения ред действа, дори когато не осъзнаваме неговото присъствие и не можем да го обясним с ума си. Нашите клетки, органи и системи са автоматично подчинени на този космически порядък и изпълняват своята роля без съзнателната ни намеса. В подобието на всички нива ние можем да търсим отговорите и да упражняваме свободната си воля в хармония със съзидателната сила на Вселената и по този начин да се впишем в красивото единство на битието.
Откакто съществуваме като вид, непрекъснато търсим този естествен ред, защото споменът за по-висшите измерения на битието събужда усещане за хармония, която сме дошли да възпроизведем в по-плътните сфери на метериалния свят, макар това да е голямо предизвикателство. В този етап от човешката еволюция съвършенството на естествения ред не извира спонтанно от съществата ни. Нужно е да го търсим чрез различни практики на молитва и медитация, потънал дълбоко по бурените на условията, поставени от егото, подвластно на колективното несъзнавано и стремежа му за непрекъснато нарастване.
Автономното управление на егото чрез интелектуалния ум затруднява изключително много умението ни да виждаме съвършенството на естествения ред, установен от създателят на Вселената, което не означава, че е полезно за нас да се откажем или унищожим егото. Това е невъзможно. Единственото нещо, което трябва да направим спрямо него, е да разпознаваме стремежа му за нарастване и да намерим своя начин да го поддържаме в здравословни за нас граници.
Милка Кьосева, Из „Уравнението на живота ни“
Снимка на Willgard Krause от Pixabay