„Кодът на душата“ на Джеймс Хилман преобръща инструментите на психологията и ни учи, че ние сме носители от самото начало на отпечатъка на индивидуален характер, надарен с незаличими черти.
Какво се разбира под Код на душата? Джеймс започва от проста митологична идея, разказана в Платоновия мит.
Преди раждането душата на всеки от нас избира образ или дизайн, който след това ще живеем на земята, и получава спътник, който да ни води тук горе, даймон , който е уникален и типичен за нас.
Ние носим, запечатан в нас от самото начало, образа на точен и индивидуален характер, надарен с незаличими черти”. Подобно на жълъда на дъба, който носи в себе си „дъба“ на дървото, което може би ще стане. Именно за да възстановим този образ, носител на съдба, прибягваме до анализ.
Този дизайн, който избираме, се проявява чрез даймона, който представлява нашето призвание, това, за което сме надарени, гения на латините, ангела пазител на християните.
В „жълъда“ вече има всичко…
Така този вроден образ, който би ни показал нашето призвание, нашата лична „дъбост“, никога не изплува на повърхността, защото въображаемата интуиция, способността, която би ни позволила да го видим, остава затънала в калта от неврози и патологии, задръстена с нещо повече, чрез идеята за еволюция на личността, докато нищо не се развива: в „жълъда“ вече има всичко. Както е казал Пикасо: „Аз не уча, аз само следвам!“ „. Или както казва Хилман: „Трябва да прочетем живота си назад, но изоставяйки идеята за еволюцията и търсейки вместо това оригиналната форма, която е в „жълъда“, и ако осъзнаем тази оригинална форма (както каза Юнг, който нарече това „същност“), осъзнаваме живота си.
Даймонът е този , който помни съдържанието на нашия образ, елементите на избрания дизайн, следователно той е носител на нашата съдба.
Теорията на жълъда предлага много просто обяснение. Тя казва така: вашият Божествен Дух е избрал и яйцеклетката, и сперматозоида, както е избрал техните носители, наричани „родители“. Свързването им е резултат от необходимостта да се появите на този свят, а не обратното.“
Едно от многобройните доказателства в подкрепа на подобно твърдение е фактът, че при едни и същи семейни условия се раждат и израстват толкова различни деца. Има нещо, твърди Хилман, което е отвъд начина на възпитание и родословието, и това нещо е истински важното в оформянето на характера ни. Според него то се намира отвъд материята и фактът, че все още не е доказано, не е доказателство, че не съществува.
Както вече става ясно, жълъдът, за който говори Хилман, е необикновен, и особеното за него е, че „расте надолу„. И това е трудната част – колкото повече той расте надолу, толкова по-трудно става за него, защото толкова по-плътна и ограничена става формата, която духът започва да обитава. Това е същото като дървото на Кабала, чиито корени са в небето, а короната му – на Земята. Според „Зохар“ – основната кабалистична книга, която Хилман цитира, душата не иска да слиза и да се забърква в света, именно защото слизането е трудно….
Четейки „Кодът на душата“, човек остава с впечатление за обрат и промяна. Глътка свеж въздух в съвременната психологическа панорама, изразена чрез смелостта да се поставят под съмнение теории, добре вкоренени в психологическото въображение. Предполагам, че вие също сте почувствали необходимостта да промените нещата в живота си или да промените начина, по който виждате нещата.
Източник: Джеймс Хилман, „Кодът на Душата“
Изображение: http://www.illuogodellerondini.it/
