Същността на човек е изградена от състояния, а животът му – от събития. Следователно нашето съществуване протича по две паралелни направления – „събития“, които са последователност от идващи към нас през целя ни живот обстоятелства по конвейерната лента на времето и пространството, и „състояния“, които са импулси на духа ни, настроенията и емоциите, надигащи се в нас, в по-голямата част – несъзнателно.
Като резултат личната история на човека е композирана хоризонтално от събития и вертикално от състояния на Същността. Хората обаче обикновено мислят и говорят за живота си като изграден единствено от външни събития. В действителност типът събития, които се случват на човек, а от там и качеството на външния му живот, зависи от качеството на мислите и състоянията на Същността му. Следователно животът е изграден от събития, но в по-голяма степен и от състояния.
Връзката между състоянията и събитията, вътрешните състояния и външните случки, мистериозната връзка между психиката на човека и нещата, които му се случват, са в основата на въпроса за свободната воля и вековната загадка дали съдбата е предопределена от шанса или има причинно-следствен характер…
Между състоянията и събитията не съществува връзка между предишно и следващо или причина и следствие, а се наблюдава единствено абсолютно отъждествяване. Те са просто двете страни на една и съща реалност, поставени на различни нива на съществуването… двата края на една вертикална ос. Това, което ни пречи да видим, че състоянията и събитията са едно и също нещо, е фактът, че те са разделени от фактора време, който играе ролята на нещо подобно на амортисьор.
Между нашите вътрешни състояния и появата на съответстващите им външни събития стои отрязък от време, който подобно на димна завеса не ни дава възможност да прозрем, че събитията не са нищо повече от материализацията на вътрешните ни състояния. във времето и пространството. Мислите, емоциите, чувствата и всичките ни състояния са нещо като покани за съответните събития. И за да сме още по-точни – те вече са събития. Единствено въпрос на време е те да се случат. Възможно е да отнеме време, повече или по-малко, преди да се проявят на едно или друго място, под една или друга форма, но неминуемо ще ни застигнат.
Времето отдалечава състоянията от събитията и замаскира тяхната биуникалност. Не съществува нещо, на което да няма вероятност човек да се натъкне, и няма събитие, което да му се случи без първо то да е пътувало (съзнателно или несъзнантелно) през неговата Същност или психика. Светът е обвързан с нашите емоции, страсти и помисли, които са свързващото звено между вътрешния и външния свят. Като направляваме мислите си и емоциите си, наред с всичко, което чувстваме и преживяваме в даден момент, като овладяваме състоянията си, можем да контролираме съществуването си и така да насочваме и пренасочваме съдбата си.
Из Учението на Лупелий, описано в „Школата за богове“, Стефано Д’Анна
Снимка на Elmer L. Geissler от Pixabay
