Превръщайки кръста в символ на своята религия, християните поставят особено ударение върху мъките и смъртта на Исус, така, че всички ясно да осъзнаят необятността на неговата саможертва. Някои мистици дори са чувствали толкова интензивно ужаса от разпъването му, че по телата им се появявали стигми.
Те са били изключителни хора, способни на такава самоотверженост и движени от такава любов към Христос, че съумяват да съпреживеят неговите страдания, така както са записани в хрониките на Акаша, в тази космична библиотека, където още от самото начало на сътворението са регистрирани всички събития от живота на вселената и на обитаващите я същества.
Трябва обаче да признаем, че в наши дни изображението на разпнатия Исус оставя безразлични все повече хора. Те са го виждали твърде често. Символът на кръста, който постепенно се е разпространил по целия свят, все още не е напълно разбран: в него виждаме само един слаб и умиращ Исус, жертва на подигрваките и презрението на тълпата.
Как хората не осъзнават, че настойчивото привличане на вниманието върху епизода с мъченията на Исус изкривява нещо в съзнанието на християните? Виждайки навсякъде образа на един измъчен, окървавен и увенчан с тръни човек, как те ще изпитат желание да тръгнат по стъпките му и да следват примера му?
Може, разбира се да се говори за разпъването на Исус, но при условие, че се представя и другия аспект на този толкова мощен символ, какъвто е кръстът. Защото, освен като инструмент на страданието и смъртта, той може да бъде свързан и с идеята за възраждането и възкресението.
Всеки път, когато Духът се спуска, за да се въплъти в човешко тяло, се повтаря мистерията на Христовата смърт върху кръста. Материята, която е представена от четирите елемента – земя, вода, въздух и огън – е кръстът, върху който Христовият Дух продължава да се жертва.
Смъртта никога не е крайно състояние, тя е преход или преминаване от изминал към предстоящ живот. Да умрем и да възкръснем, или да умрем, за да възкръснем – тези две жизнени опитности са целта на Посвещението и в миналото са били придружени от строг ритуал (египетски).
Така например ученикът, който е преминал успешно през предварителните етапи, е поставян в саркофаг, където е трябвало да остане „погребан“ за 3 дни и 3 нощи. След като му давали да изпие специална течност и произнасяли над него магически формули, неговите наставници го държали в своеобразно каталептично състояние.
Те отделяли етерното и астралното му тяло от физическото, за да може той да пътува в космоса и да посети всички сфери от висшите и нисшите светове. Той проглеждал в тях и бил изненадан, уплашен, изумен. След завръщането му връзките, които съединяват етерното и астралното му тяло с физическото, били от съвсем различен характер: той вече познавал реалността.
Ето може да се каже, че сякаш е възкръснал. Онова, което в Евангелията разказват за мъртвия Исус, който слиза в Ада и възкръсва на третия ден, описва аналогичен процес.
За да възкръсне, човек трябва да е разбрал аркана на смъртта, защото смъртта и възкресението винаги остават тясно свързани. Цялата природа ни говори за смъртта и възкресението: дърветата пожълтяват, листата им опадват, но напролет отново се раззеленяват. Семето трябва да умре, за да даде възможност да се прояви онази жизнена сила, която е „погребана“ в него. Гъсеницата също трябва да умре, за да се превърне в пеперуда…
Тайната на Възкресението е пред очите ни и чака да я проумеем, да решим да умрем съзнателно за нисшата си природа, за да излезе от нас новият човек.
Това е смисълът на думите на апостол Павел: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят.“ / Първо послание до Корнитяни/
Източник: https://portal12.bg/
Изображение: pixabay.com
