Благоденствието е в материалния свят – идеята да удовлетвори потреба, чиято преходност всякога може да се усети. Да се създава благоденствие, е съблазън на ума, да се създават богове, е потребност на Духа!
Боговете не се създават от процеса дали една икономика лична, бизнесменска или на държавна ще донесе печалби или благоденствие. Еволюцията, която трябва да ни създаде като богове, безспорно ще има и (в приличен смисъл) конфликти – страдания, които можем да приемем и които трябва винаги да трансформираме в развитие; ще има гърчове, които можем да понесем. Волно или неволно, като част от общия Космос (а човекът е наречен микрокосмос), ние вибрираме със спазмите, които цялата природа изживява, защото сме нейна плът. И ние безспорно растем с нея. Всеки един от конфликтите, които изживява Космосът като цялост, или човешката общност, а след това и отделната личност, физиономират нашето пътуване да станем богове.
Но тайната, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове, не се състои в това, че трябва да станете бедняци, а просто да станете Богове, чието богатство имате, когато поискате. Защото няма по-голямо и неизменно богатство от това, а не тъжната участ на променливостта, която всеки човек жъне и след това вършее, и когато отсее, казва, че зърното му е малко, защото е преходно. Самата същност на фразата богове, а не благоденствие, е възможността винаги да бъдете богати. Този, който като Бог е богат, не може да изживява кризата на недоимъка. Но който е богат в желанията си, още не значи, че е богат в мисълта си, а който е богат в мисълта си, още не знае всичко и няма основание да е богат в причинността си. Еволюцията точно това прави в човека – дългото пътуване, което от бедност ви води към богатство на знанията; обожествяването, което безспорно е съпридружено с идеята за развитието.
Духовните вълни не обслужват само добрите. Те са знание, което сътвореният човек трябва да научи, за да стане Бог! Така че тезата добро – зло е нашата потреба в еволюцията. Тя не ни е чужд гостенин, а необходим спътник. И тогава ще разберете защо казвам, че злото е нееволюирало добро. Единосъщност, която се съпровожда като необходимост, но която един ден ще се освободи. Няма река с един бряг – с два бряга е. Но кое е същественото – бреговете ли, които поемат блъсъците, които усмиряват вълните и ги връщат в пътя?! Не, същността на реката е течението! Както в нашето битие – не еволюционността на блъсъците, не конфликтите, не спазмите, а течението: онова дихание, което Бог ни е сложил и с което е определил тази дързост, че човекът е един еволюиращ бог! И тези два бряга в нас са антитезите добро и зло.
Вярно е, че сега се развиваме благодарение на конфликта, на антиподите, но за съжаление, никой не каза, че може без тях. А цивилизацията ви показа, че един влак вече може да се движи не на две релси, а на една.
Отричаше се ясновидството – телевизорът ни го даде от хиляди километри; отричаше се яснослушането – телефонът и радиото ни го освидетелстваха. Било механично – няма значение! Затова беше дадена енергия на ума, в присъствие на човешкото развитие – за да може техническото достижение на ума да обслужи несъбудените, но вложени в нас тенденции и проницания.
Разговорът с Ваклуш e записан през 1998 г. oт режисьорa Николай Василев
Източник: https://spisanie8.bg/
