Думата „орел“ веднага предизвиква в умовете ни следните асоциации: „реещ се“, „величествен“, „цар на небето“, „повелител на ветровете“. „Орел“ на латински е Aquila (Царски орел – Aquila heliaca), което означава „тъмно, черно“, какъвто цвят са перата на птицата или „aquilo“ – „северен вятър“.
Орелът живее най – дълго от всички птици- около 70 години. За да достигне тази възраст, той трябва да вземе трудно решение.
Когато стане на 40, ноктите му не са толкова остри, клюнът му се изкривява, остарелите му крила не могат да се разперват и затрудняват полета му.
Орелът е изправен пред две възможности: или да умре или да претърпи промяна. Трябва да отиде на върха на планина и да си направи гнездо. После удря клюна си върху скала, докато падне. Когато порасне нов изтръгва старите си нокти. Когато му израснат нови, той трябва да отскубне и перата си. След пет месеца орелът прави първия си полет след прераждането и живее още 30 години.
Питате се защо е нужна тази промяна? Често, за да оцелеем, трябва да започнем да мислим и да се държим различно. Нужно е да се отърсим от спомените, да отхвърлим своя товар, за да приемем настоящето.
Често този процес е придружен от болка, страх и съмнения… но така ние се освобождаваме от спомените, привичките и традициите от миналото… Само освобождаването от бремето на миналото обаче ни позволява да живеем и се наслаждаваме на настоящето и ни подготвя за бъдещето!
