Не пътуване, а танцуване – танц с времето —
прегръдка на миговете, които умират и се раждат едновременно.
Танц, който вълнува забравеното в нас,
и обновява онова, което се е крило в сенките.
Вълните носят спомени,
събиращи нишки от бъдеще и минало,
и в дълбините на всяка капка,
ще откриеш частица от себе си.
Те пеят в шепота на ветровете,
тези вълни, които носят не само вода, но и светлина.
Танцът им е вечен —
и когато очите ти се затворят,
ще разпознаеш този ритъм,
в сърцето на всеки свой сън.
Този танц не е само с времето.
Той е с всичко, което съществува,
със земята и небето, със сенките и светлината,
с миналото, което живее в теб,
и с бъдещето, което още не е родено,
но вече трепти във всяко твое дихание.
📖
РАЗЛИСТВАНЕ
ЧАСТ ПЪРВА:
🌊
Имало едно време един невидим Океан, където вълните не били от вода, а от спомени…
🕊️Разказва Ая, роденя в безкрая…