Пространство, време и текстура на реалността
Пространството и времето завладяват въображението повече от всеки друг научен въпрос. И не напразно. Те изграждат сцената на реалността, самата тъкан на космоса. Цялото ни съществуване -всичко, което правим, мислим и изпитваме – се случва в някаква област от пространството в течение на някакъв интервал от време.
И все пак науката все още се мъчи да разбере какво всъщност са пространството и времето. Те реални физически обекти ли са, или просто полезни идеи? Ако са реални фундаментални ли са, или възникват от някакви по-основни елементи? Какво значи пространството да бъде празно? Има ли времето начало? Притежава ли то стрела, летяща неумолимо от минало към бъдеще, както показва всекидневния ни опит? Можем ли да управляваме пространството и времето?
В нашата собствена епоха ще срещнем остроумните находки на инфлационната космология по отношение на стрелата на времето, изобилието на допълнителните пространствени измерения и теорията на струните, радикалното предложение на М-теорията, че обитаваното от нас космическо пространство може да е просто едно парченце, плаващо в огромен всемир, както и необикновената хипотеза, че наблюдаваната от нас вселена, може би не е нищо повече от космическа холограма.
В тази книга, авторът – Брайън Грийн проследява трите столетия на страстни научни търсения отговори или поне за намеци на отговори на тези основни, нo дълбоки въпроси за естеството на вселената.
„Tъканта на космоса“ е предназначена най-вече за читател, който няма никаква научна подготовка, но желанието му да разбере функционирането на Вселената го кара да не отстъпва пред предизвикателството на някои по-сложни и авангардни идеи.
Снимка на книгата: https://www.book.store.bg/
Брайън Грийн (на английски: Brian Greene) е физик-теоретик и популяризатор на науката. Докато теорията на суперструните е във възход, той добива известност, пишейки книги с нейни общодостъпни изложения. Получава бакалаварска степен от университета „Харвард“, а докторска – в Оксфордския университет, където е степендиант на фонда „Роудс“. 
Започва да преподава физика в университета в „Корнел“ през 1990 г., получава професорско място през 1995 г. От 1996 г. е професор по физика и математика в Колумбийския университет. Изнасял е популярни и научни лекции в повече от 25 страни. Високоуважаван в научните среди за множество разкриващи нови перспективи открития в теорията на суперструните.
