В много култури, концепцията за Душата често се противопоставя на тялото, както и Духът на материята: дуалистичната перспектива разделя видимото от невидимото, създавайки мост към вечността, поверена на жизнения дъх. За дълбинната психология обаче Душата не е прекрасна и безсмъртна, а естествен архетип – „нещо обезпокоително живо и спонтанно, раздвижено и преливащо“, пише Юнг. То не съвпада с несъзнаваното, а е негова функция, която привлича човешките същества, привлича примки и капани, извлича ги от инерцията, тласка ги да живеят живота си пълноценно, привързвайки ги към земята и нейните най-дълбоки корени.
Функция на Душата е да ни свързва от една страна с инстинктивната и спонтанна сфера, с животинската ни природа (с която споделя етимологията), а от друга ни кани в света на боговете. Първата фаза (като цяло) на процеса на индивидуалиция се отнася до конфронтацията със собствената Сянка и това е унизително чиракуване, което ни прави по-цялостни и човешки; следва връзката с Душата, която е „шедьовър“, изпитание с огън и изпитание на смелостта, в което рискуваме да останем очаровани и дезориентирани, но без което животът няма вкус и познание. Защото Душата има своя собствена мъдрост, свързана с естествените закони на живота, които знаят как да държат заедно доброто и злото, лудостта и здравия разум, безсмислието и крайния смисъл на нещата.
Несъзнаваното е морето, което заобикаля нашето съзнание, разширено като океан и безкрайно за нашия поглед; най-близкият се нарича „личен“ и съдържа това, което ние или нашите най-близки предци сме преминали, докоснали, изпитали не само със съзнателни функции. Колективното несъзнавано е по-широко, което потенциално съдържа общите корени на света на вселената: в него вибрират общите за човечеството архетипи, но също и животински и растителни спомени и мистериозния минерален свят, в който се отразяват звездите.
В полето на мистерията и полусянката, се случват събития, където се събуждат спомени, чийто произход не знаем. Те могат да ни изненадат посред бял ден или да се разкрият насън. Но също така можем любезно да поканим проявите на Душата, като им освободим място, съгласим се да намалим дейностите през деня, определени от Егото, подготвим малък кът в ъгъла на къщата, посветен на нея, която обича парфюми, подправки, напитки „остроумни“, корените и листата, някои цветя, образите на нашите предци и на нашето сърце.
Източник:https://leviedellanima.it/
