Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за друдностите на ученето. Той бавно започва да учи – в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, коетое очаквал или предвиждал. И той започва постепенно да се плаши.
Учението никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка съпка в учението е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето че вече се е натъкнал на първие от естествените си врагове: Страха! Ужасен враг – лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му побегне, тогава неговият враг ще сложи карй на търсенията му й ще е победен човек.
А какво ще стане с човека, ако е избяга от страха?
Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога няма да стане човек на знанието. Може най-много да станекавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.
Цитат от книгата “ Учението на дон Хуан“, Карлос Кастанеда, Из книгата на Иво Величков – „Хипнозата – същност и техники“
Снимка на Sasin Tipchai от Pixabay
