Ученията за свободата имат произход извън Земята и съдържат най-древната история на нашата вселена, от момента на нейното създаване. Те представляват записи на напреднало съзнание, което едновременно духовно и научно. По своята същност Ученията са за свобода са архиви със свещено познание, което съдържа информация за структурата на вселената, законите за механика на сътворението, както и подробно представяне на произхода на различните раси.
Ученията включват знание за „вътрешния кристос“, „законът за единството“, „науката за темплара“ и „пред-древната история на вселената“. Всичките те представляват една взаимодопълваща се парадигма на универсалното познание.
Тази информация е предоставена за първи път преди 950 милиарда години от Старши расите в нашата вселена, които я заселили с всички останали раси и се явяват наши предци. Когато се разпостраняват тези цакрални познания за вселената и живота в нея, се цели да се обогатят всички същества и да им се даде възможност да управляват свободната си воля в реалност, която познават и с яснота за кармичните последствия от това. Слънчевата система, съответно Земята, са създадени много по-късно, а произходът на човешката раса има пряка връзка с разрешаването на космичните проблеми на различните звездни раси.
В по-скорошен период на пред-древната ни история, ученията са донесени отново на Земята от колектив на същества от по-високите измерения, който се нарича „Съюз на пазителите“, който действа под ръководството на старшите раси.
По време на хода на историята на човечеството на Земята, много аспекти от Ученията за свобода са били загубени, изопачени или скрити. Във всички основни религии в наши дни, първоначално са представяни различни, но допълващи се знания от тези учения, но в последствие почти всички религиозни традиции са били променяни така, че да изкривяват посланията с цел манипулация на хората и скриване на информацията за тяхното историческо минало и структурата на Сътворението.
Когато информацията е достигала в своя чист вид до народите от различни епохи, без значение във формата на каква религиозна традиция е била представяна, то нейното съдържание е разкривало подробност за свързаността на всички живи същества и правото ма всеки един да познава себе си като директен израз на Източника. Това послание остава ядрото на духовното познание в Ученията за свобода, което свети трайно със своята жива светлина.
Друго фундаментално разбиране в тези учения е, че нищо и никой не може да съществува извън Бог, въпреки, че е възможно да се направи свободен избор да се мисли и действа така, че все едно си извън него. Най-същественото качество на Източника е, че той твори вътре в Себе си, а не някъде извън Себе си. От тази логична теза следва, че всичко има Божествен произход и изначална Божествена мисия, а упражняването на свободната воля на човек или друго същество, определя дали и как ще се изпълни първоначалната мисия.
Наблюдението на естествените явления във вселената разкриват, че този творчески процес не е случаен, а следва ясно проследими принципи и естествени закони. Ученията за свобода обясняват и Божественото триединство като естествен физически процес, който следва да бъде познаван и, чието прилагане е необходимо условие за хармонично съществуване на всичко в космоса.
Из „Завръщането на свещеното познание на Катара“ – Александър Миланов
Книгата е достъпна в електронен вариант като ebook на https://www.smashwords.com/books/view/599219
Материалът подготви: Красимира Златева
