От тялото през психиката към Духа: трите етапа на израстване на съзнанието, и само когато мъжете и жените умрат за отделния Аз, се събуждат за необятността на универсалния Дух. Това е Фехнеровата истинска философия за живота, психиката, душата и съзнанието, а защо в учебниците не си правиха труда да ни кажат това? Тогава реших, че искам да напиша история на психологията просто защото „Някой трябва да каже“.

Да каже, че идеята за безсъзнателното е популяризирана в книгата на фон Хартман – „Философия на безсъзнателното“, публикувана 1869 г, – тридесет години преди Фройд. Хартман изразява Шопенхауеровата философия, където самият Шопенхауер недвусмислено се заявява, че е извлечена най-вече от Източния мистицизъм, будизъм и най-вече „Упанишадите“ и че зад индивидуалното съзнание се крие космическо съзнание, което за повечето хора е  „безсъзнателно“. но може да се събуди и напълно да се осъзнае.

Да каже, че Фройд директно взима понятието  Id(То) от The Book of the Id („Книгата за То“) на Георг Гродек, която се основава на съществуването на космическо Дао или органичен универсален дух. Това е дълга история, която силно ни напомня, че корените на модерната психология са в духовните традиции, именно защото самата психика е включена в духовните източници. В най-дълбоките ѝ недра откриваме не инстинкти, а духът – и изучаването на психологията в идеалния случай трябва да е изучаване на всичко това – от тялото, през разума до психиката, от подсъзнателното през самоосъзнаването до свръхсъзнателното, от съня към будността към пълната събуденост.

Густав Фехнер има необикновени приноси към емпиричната и измервателна психология. Книгата му „Елементи на психофизиката“ се смята за първия велик тест по псхихометрия и напълно заслужава суперлативите на психолозите. Въпреки това цялата теза на Фехнеровата психофизика е, че духът и материята са неделими, те са двете страни на една и съща реалност. Неговите опити да измери аспекти на психиката имат за цел да посочат тази неотделимост, а не да свеждат духа или душата да материални обекти и със сигурност не да ги отрича.

Според Фехнер цялата Вселена е духовна по природа, а феноменалният свят на физиката е просто външното проявление на тази духовна реалност. Атомите са само най-простите елементи в духовната йерархия, водеща до Бог. Всяко ниво в нея включва тези под себе си, така че Бог съдържа цялостта на духовете. Съзнанието е същностна характеристика на всичко съществуващо… Проявите на душата са системна последователност и подчинение на закона, проявявани в поведението на органичните цялости. Фехнер разглежда Земята, „нашата майка“, като такова органично, „одушевено цяло“.

Самият Фехнер обяснява, че „както тялото ни принадлежи на по-голямото и по-висшето отделно тяло на Земята, така и духът ни е част от по-големия и по-висшия дух на Земята, който обхваща всички духове на земните създания. В същото време Земният дух не е просто сбор от всички духове на Земята, а по-висш индивидуално съзнателен съюз от тях.  А Земният дух, сам по себе си е просто част от Божествения дух, който е един, всезнаещ и всесъзнателен – съдържащ цялото съзнание във Вселената и обгръщащ всяко индивидуално съзнание… в по-висша и най-висша връзка.

Това обаче не означава заличаване на индивидуалността, а само нейното завършване и включване в нещо по-голямо.

Собствената ни индивидуалност и независимост, които естествено са с относителен характер, не са накърнени, а обусловени от този съюз.

И така нещата продължават нагоре в тази сместена йерархия на увеличаващото се включване: “ Както земята не разделя телата ни от Вселената, а ни свързва и единява с нея, така и духът на Земята не разделя духовете ни от божествения дух, а създава по-висша индивидуална връзка на всеки земен дух с духа на Вселената.

Следователно подхода на Фехнер към психологията е интегрален: той използва емпиричното и научно измерване не за да отрича душата и духа, а за да помогне на осветляването им. Да се разглежда цялата материална Вселена като вътрешно жива и съзнателна е да се приеме това като Густав Фехнер нарича дневно становище. Да се разглежда Вселената като инертна материя, лишена от всякаква теологична значимост означава да се приеме нощното становище.

Има един период, от времето на Фехнер (1801 – 1887) до Уилям Джемс (1842 -1910) и Джеймс Марк Болдуин (1861-1934, когато новопоявяващата се наука психология все още общува с древната мъдрост на вековете – с извечната философия. Тези пионери на модерната психология успяват да са едновременно научни и духовни, и не откриват никакво противоречие или трудност в тази щедра прегръдка.

И от тогава насам твърде дълго преобладава нощното становище.

Из „Интегрална психология“, Кен Уилбър

Свързани статии:

Бог, Дух и Душа… според пионерите на модерната психология

Снимка на Gerd Altmann от Pixabay

С обич: 💜 Красимира Златева

ИНТЕГРАЛНО КОНСУЛТИРАНЕ

Запазете час за безплатна консултация

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *