Философия на злото и доброто

В природата законът на биполярността се проявява във всичко. Ден – Нощ, Светлина – Тъмнина, Раждане – Смърт, Добро – Зло, Бяло – Черно.  Не може да има светлина без тъмнина, добро без зло, бяло без черно. Не може да има „еднополюсен свят“, както не може да има магнитно поле с един полюс или пръчка с един край.
Двоичната логика (да-не) е в основата на компютърните технологии, а математиката, като система от знания за околния свят, се основава на числови стойности и понятията Плюс и Минус.

Древните китайски мъдреци стигат до извода, че полярните сили трябва постоянно да взаимодействат помежду си, за да предизвикат промени в природата, които дават живот. Те наричаха тези сили ин-ян, женските и мъжките принципи на всички неща. 

Ин и Ян са неделими, те са тясно свързани помежду си и представляват едно явление. Освен това, за хармонично развитие, те трябва да се балансират взаимно, в противен случай са възможни нарушения. И така, според това учение, дисбалансът на ин и ян може да бъде причина за заболявания, които се развиват в човешкото тяло. Това е взаимодействието на противоположностите, което светът дължи на всички явления, които се случват в него.

Парадигмата на това знание са универсалните принципи, формулирани за човечеството от Хермес Трисмегист, когото египтяните наричаха Тот, богът на мъдростта. Законите на света са едни, учи Хермес Трисмегистър и затова „Semilia semilibus“ – подобното се познава по подобно. Практическото продължение на този принцип е латинският израз: „Semilia semilibus curantur“ – ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО. 
Нашата древна поговорка казва същото с най-голяма яснота: „КЛИН, КЛИН СЕ ИЗБИВА“.

Този принцип е в основата на всички съвременни ваксинации и антидоти.   
Хермес Трисмегист учи: „Както горе, така и долу; както отдолу, така и отгоре.
Както отвътре, така и отвън; както отвън, така и отвътре.“ Тази древна истина е получила научното наименование „Закон за аналогията“.

Нашите предци с тяхната ведическа вяра в продължение на хилядолетия са живели в хармония с Природата, персонифицирана в техните богове. Те са вярвали, че Белбог непрекъснато се бори в този свят с Чернобог, поддържайки в Сварга динамичен баланс на противоположни сили: създаване и унищожение; светлина и тъмнина; живот и смърт; топлина и студ; добро и зло; любов и омраза и т. н. Те са вярвали, че доброто и злото за равни помежду си сили.

Философите в лицето на Хегел стигат до научното понятие „дотеза – антитеза” и наричат ​​този закон на природата „единство и борба на противоположностите”, в който „Злото е форма на утвърждаване на доброто”.

Нютон доказва, че „всяко действие поражда еднаква и противоположна на него реакция“.
Тази научна истина се нарича Трети закон на Нютон.   

Основният творчески метод в математиката е методът за решаване на уравнения. РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЕ означава да се намерят всички стойности на неизвестните, при заместването им в уравнението се получава правилното числово равенство. Решаването на математическо уравнение е подобно на всекидневното балансиране на везни, на които претегляме нещо.

Законите на природата, открити от математици, физици, химици, астрономи, философи, отразяват същите реалности на световния ред. Философията казва, че доброто се балансира от злото и обратното.

Светът винаги се стреми да балансира противоположните сили! Тъй като „всяко действие поражда равна на него реакция“, което САМАТА ПРИРОДА ни КРЕЩИ на езика на физиката, математиката и философията, то правейки добро, с увереността, че правим „добро“, ние принуждаваме майката природа да проявяват силите на злото, възстановявайки нарушеното равенство.

Народната мъдрост на езика на една поговорка не напразно гласи: „Не прави добро – зло няма да ти стане!“
В природата се проявява известна „Божествена сила“, която проявява събития в нашия свят, които изравняват противоположните сили. (Това, което не е доказателство за присъствието на Бог, изравняващо непрекъснато нарушавания баланс на купата на Световните везни.)

Всяко техническо постижение, всяка победа, всяко наше дело или действие, което смятаме за „добро“, винаги ще носи „зло“, релевантно на „доброто“.

Източната мъдрост учи да не се гони награда, защото „всяка награда винаги ще бъде последвана от наказание. Най-добрият начин да избегнеш наказанието е да не гониш наградата.”   

Човек трябва да действа, по думите на Шекспир, „Както повелява дългът: нито повече, нито по-малко“. 

Източник:https://proza.ru/, автор: Анатолий Татаринов