Зад свирепата маска на Антагониста всъщност се крие твоят най-голям съюзник. Противно на общоприетото схващане пред нас никога не се изправя препятствие, по-голямо по сила от нашата… Антагонистът никога не е по-силен от нас. Никой не може да срещне Антагонист, по-голям от себе си или по-висш от собствения си разум или способности.
Човек може да излекува всичко от своето минало, стига да притежава способността да „наблюдава себе си“ -това е първото, с което е потребно да се заемем. Състоянието на човек не е нищо повече от резултат от неспособността да наблюдава себе си, и следователно, да познава себе си. Нещо като да поставиш събитията, обстоятелствата и взаимотношенията от миналото(и настоящето) под ярък слънчев лъч.
Единствената цел на Антагониста, прикрита зад неговата жестокост, е твоята победа. Той има на разположение всички инструменти и методи да ти позволи да постигнеш „мечтата“ си и именно той може да ти покаже най-бързият път към успеха.
Никой на света не може да те обича повече от Антагониста. Врагът ти те обича! Единственият враг е вътре в теб. Вън от теб няма враг, на който да простиш, нито някакво зло, което да те нарани.
Зад маската на Антагониста стои лицето на най-големия ти съюзник. Антагонистът е най-безценният ти съюзник, слуга – инструмент, с който подобряваш и усъвършенстваш себе си, с който се превръщаш в цяло.
Колкото по-голяма е степента ни на отговорност, толкова по-безжалостна е атаката на Антагониста, а той става все по-свиреп. Колкото по-голяма е степента ни на свобода, толкова по-изкусни и ловки са действията му. Заедно с неговата жестокост ще расте и твоето съвършенство. А с неговата липса на морал – твоето безсмъртие. Твоят разум ще расте с неговата сила. Твоята сила –с неговия разум. Защото Антагонистът си ти! Той е най-точната мярка за мислите и чувствата ни и никога не е по-силен, отколкото сме самите ние.
С Антагониста трябва да се сражаваш външно, а същевременно да му прощаваш вътрешно. „Реализирай“ безупречно най-свирепата битка, но без да вярваш в нея.
„Обичай врага си“ е идея, идваща от по-висшестоящо ниво на разума. И единствено цялостния човек е в състояние да я разбере и приложи. Единствено изкоренилият вътрешния си конфликт, може да се справи без Антагониста. При хората с двойствена логика, мислещи и разбиращи чрез система от противоположности, излекуването може да се прояви единствено носейки жестоката маска на Антагониста.
Ето какво трябва да е отношението на водача, изправен пред лицето на привидните трудности и препятствия. Невъзможното винаги отваря вратата на следващата възможност.
Антагонистът те измерва. Измерва твоята цел, обсега на мечтите ти. Твоята Същност е пределът на всичко, което желаеш, получаваш и притежаваш. Никой не може да има цел, по-голяма от самия него. Антагонистът има задачата да разкрие всеки пропуск, всеки недостатък, всяка слабост, всеки пристъп на страх, който носиш в себе си.
Той изобличава липсата ти на подготовка, грешките ти и ограниченията, които сам си си наложил. Появява се в живота ти, за да посочи всичко, което трябва да промениш вътрешно, всичко, което не искаш да видиш или усетиш в себе си и за да преодолееш границите си.
Да чувстваш себе си отделен от останалите, е следствието от една раздробена психика. Един ден тя ще се прояви в света на събитията под формата на насилие и конфликти. Противоположността е част, отделила се от цялото. Щом откриеш Антагониста в себе си, той ще изчезне отвън.
Не се страхувай от Антагониста! Заедно с неговата жестокост ще расте и твоето съвършенство, а с неговата липса на морала, твоето безсмъртие. Твоят разум ще расте с неговата сила, твоята сила с неговия разум. Защото Антагонистът си ти!
Без значение дали е човек или събития, Антагонистът има неблaгодарната задача да разкрие всички пропуски, всеки недостатък, всяка слабост, всеки пристъп на страх, които носим в себе си. Той безмилостно изобличава липсата ти на подготовка, грешките и ограниченията, които сам си си наложил. В действителност Антагонистът се появява в живота ти, за да посочи всичко, което трябва да промениш вътрешно, всичко, което не искаш да видиш, докоснеш и усетиш в себе си.
Човекът, такъв какъвто е, не може да избегне закона, управляващ дуалистичния свят, където всичко се случва и се създава посредством конфликта на противоположностите, на диаметралните различия.
Човекът е забравил, че е Мечтател, творец на собствената си действителност и именно това прави дейността на Антагониста в живота крайно необходима и символно натоварена.
Превърни се в човек, който мечтае, който твори., който обича. Единствено взелият решение да завоюва себе си среща Антагониста. Пропадащият човек е лишен от привилегията да има Антагонист. Неговото спускане е свободно и безпрепятствено.