Семейните констелации установяват, че често има точно определена семейна динамика зад случаите на хомосексуалност. Корените на семейните заплитания са свързани с идентификацията – някой от настоящето семейство се идентифицира с човек от рожденото семейство. Същото се случва и при хората със хомосексуална ориентация. Те се идентифицират с някого от изключените предшествениците и от това следват хомосексуални наклонности.
Хелингер описва три основни причини, поради които едно дете става хомосексуално:
- В случай на мъж-гей, момче представлява женска фигура от предишно поколение. Случва се, когато няма момиче в семейството и момчето трябва да заеме женската роля.
- Майката не позволява на сина си да установи пълноценна връзка с баща си. Бащата бива отхвърлен и момчето стои в сферата на влиянието на майката.
- Детето трябва да представлява по-ранен член на семейството, който е бил отхвърлен или по някакъв друг начин е бил аутсайдер, и при идентификацията с него, чрез хомосексуалността си, дето също става аутсайдер.
Първият вариант е най-дълбоко вкорененият от трите и е най-вероятно да създаде трайна, доживотна хомосексуална сексуална идентичност, докато другите две са по-малко фиксирани.
Хомосексуалността е рядко обратима, дори и да се открие действащата семейна динамика. Хомосексуалните хората рядко искат да променят сексуалните си предпочитания.
Различната сексуална ориентация не е нищо повече от един вид съдба измежду много други, които всеки един от нас носи и които произтичат от семейството, в което сме родени.
Свагито Лийбермйстер, из „Корените на любовта“
Снимка на Julie Rose от Pixabay
