Хората само дописваме своята приказка, чието начало вече е положено от предците ни. Но имаме свободната воля да изберем цвета, с който да я обагрим. От това зависи каква приказка ще завещаем на децата си и в какви багри ще бъде оцветена.

Някои цветове получаваме още преди да сме прогледнали. Идват с гласа на майката, с мълчанието на бащата, с молитвите на бабите, с несбъднатото в очите на онези, които са били преди нас. Има родове, в които червеното е обич, но и рана. Синьото е небе, но и тъга. Зеленото е надежда, но и чакане. Нищо не идва в душата само с едно значение. Всеки цвят носи памет, а паметта рядко е едноцветна.

Докато растем, започваме да рисуваме върху вече положените багри. Понякога повтаряме старите линии, без да разбираме защо ръката ни тръгва точно натам. Понякога се опитваме да заличим всичко наследено, но под новата боя старият рисунък пак прозира. Приказката не може да бъде започната отначало, сякаш преди нас никой не е живял. Може обаче да бъде продължена съзнателно. Може в най-тъмното място да се положи светлина, без да се отрича, че там някога е било тъмно.

С времето боята засъхва, а цветовете се променят, понякога с болка. Яркото избледнява, нежното потъмнява, а незабелязаното изведнъж се оказва най-съществената багра в цялата картина. Някои страници от родовата приказка са оцветени с радост, други със срам, трети със загуба, за която дълго никой не е говорил. Но мълчанието също има цвят. То полепва по думите на следващите, влиза в изборите им, в страховете им, в начина, по който обичат и се отдръпват.

Ще бъде по-светло, по-пъстро и по-малко черно-бяло, ако познаваме извечните закони, забравени във времето, чиято сила е да съхраняват свежестта на цветовете в житейската ни приказка. Те не ни отнемат свободата, а ни връщат към онзи ред, в който всяко нещо има място, всяка болка може да бъде почетена и всяка любов да достигне там, където някога е била прекъсната.

Ще ги познаваме, ако почетем корените си с обич. Не за да останем в миналото, а за да не носим сляпо онова, което чака да бъде видяно. В корените е записано забравеното във времето. Там са цветовете, с които приказката е започнала, но и възможността да изберем с какви багри ще я продължим.