Разкриването на истинското познание за живота е като разгадаване на сложен пъзел, защото е крито под безброй слоеве на изопачени истини и манипулация. Точно, когато си мислиш, че най-сетне си го намерил, попадаш на ново късче информация, или получаваш прозрение, което променя гледната ти точка. И колкото по-дълго човек броди по пътя на търсещия, и колкото повече научава… толкова по-ясно осъзнава иронията на едно подобно пътешествие. Най-поразяващото и дори абсурдно е, че всеки един от нас е носил отговорите в себе си през цялата епоха на забравата. Да, ние всички ги имаме, те просто са вътре в нас! Стоят заровени и изчакват точния момент, в който всичко ще бъде разкрито.
Момeнтът от пътуването ни, в който Човешка ни раса отново има достъп до познанието и мъдростта на живота… като че ли настъпва. Епохата на забравата е в своя край. Достигнали сме до етапа, известен във Вселената като „Цикълът на вечния живот“. На нашата планета е познат като „Прoцесия* на равноденствията“ или „Голямата година“, както са го наричали Маите и древните народи и философи.
*Процесия - промяна на наклона на оста (оттам и на равнината) на въртене на Земята. Процесията на земната ос води до бавно изменение на настъпването на сезоните спрямо положението на Земята по нейната орбита - процесия на равноденствията.
Това е период, в който булото се повдига и в чийто завършек всичко ще бъде разкрито. Когато приключим този цикъл на отдалечаване от истинската си същност и обратно заръщане към нея, преминаваме през период на повторно сливане с по-висшия аспект на Аза, който е едно със съзнанието на тази Вселена и с живота отвъд нея, наричан от някои „Цялото“ или „Първоизточника“.
Преминаваме и през процес на припомняне кои и какво сме. В резултата на това отново ще знаем отговорите на четирите първични въпроса на живота. Всички ние носим в себе си познанието и мъдростта на живота, така че няма да научим нищо ново, само си спомняме това позабравено познание. Това сътветно ще ни помогне да преоткрием силата си и активираме латентния аспект от Аза си.
Из „Нащето вселенско пътуване“, Джордж Кавасилас
Снимка на beate bachmann от Pixabay
